— Човекът от „Старбъкс“ е още в хотела. В момента тръгва насам.
Тя отвърна също толкова тихо:
— Мислиш ли, че трябва да поискаме отсрочка, за да разследваме тази Милдред Джеймисън? Да пратим агенти на адреса ѝ във Флорида? Трябваше да го направим още преди месеци, когато видяхме шофьорската книжка, използвана от Джина.
— Не — отвърна Кармен, допряла уста до ухото ѝ. — Съдията никога няма да ни даде достатъчно време, а и ти я довърши с това кафе. Сега окончателно приключваме с темата и караме нататък. Скоро Милдред ще е подсъдима за лъжесвидетелство, само стой и гледай.
Съдия Уитни се покашля.
— Не искам да ви притискам, госпожо Карлтън, но…
Нора се изправи.
— Да, господин съдия, просто проверявахме дали един свидетел от „Старбъкс“, когото сме призовали, е някъде наблизо. Да, идва насам, ще бъде тук до двайсетина минути. Ще представим на вниманието ви неговите показания за поръчките, направени от подсъдимата с картата ѝ за лоялност от „Старбъкс“ на летището в Маями. Веднъж да дойде свидетелят, ще приключим бързо.
Съдия Уитни погледна над главата ѝ към Бътлър.
— Може би това ще е добра почва за една съвместна декларация за неоспорване на показанията, господин Бътлър? Обявявам почивка до пристигането на свидетеля.
Бътлър знаеше или би трябвало да знае какво ще покажат данните от „Старбъкс“, защото ги бе получил от обвинението при размяната на информация на досъдебна фаза. Когато съдията излезе, той се съгласи да подпише заедно с прокурора декларация за неоспорване на данните в смисъл, че Джина е поръчвала на летището в Маями по едно гранде фрапучино с бишкота и бял течен мока шоколад малко преди всеки полет на Милдред Джеймисън.
С прочитането на тази съвместна декларация приключи излагането на тезата и аргументите на обвинението. Уитни разпусна журито за вечерта, изслуша и отхвърли задължителното искане на Бътлър за постановяване на оправдателна присъда по Правило 29, и насрочи заключителните пледоарии за следващата сутрин.
49
Седнал на бюрото си, Бени вдигна слушалката на служебния телефон и набра номера на своя стар приятел Матю Паркър, бившия адвокат на Кайра, вече пенсионер.
— Здрасти, Мат. Получих ти есемеса. Какво ново?
— Благодаря ти, че се обади. Прочетох в „Ню Йорк Таймс“, че Конър Маккарти вчера е дал показания по делото ви.
— Да. Малко особняк си пада, но наистина навреди на Джина и помогна на нас.
— Затова ти се обаждам — каза Паркър. — Бях го забравил, а докато го помнех, пропуснах да ти го кажа, но Конър знаеше, че си ми казал как Д’Амико е предложил да съдейства. Не му споменах никакво име, нито други подробности, но мисля, че казах достатъчно, за да разбере, че някой е предложил съдействие.
— Какво?! Казал си на някого? По дяволите, Мат, това беше за твоя консумация, опитвах се да ти помогна!
— Знам, знам — отвърна Паркър. — И съжалявам. Виж, не му дадох нищо конкретно, но с него и Кайра бяхме седнали да пийнем по едно… е, по няколко, малко след като ти ми снесе новината. Опитвах се да вдъхна надежда на клиентката ми и се изтървах, че някакъв мафиот оказвал съдействие на федералните и че щял да им изтропа кой е истинският убиец на Тони Бърк. Много съжалявам, дяволите да ме вземат, но казаното е казано, а понеже нямам тайни от теб, го споделям сега. Не му отдавах голямо значение, докато тази сутрин не прочетох във вестника, че Конър бил гъст с Джина Куфаро, моля ти се.
Бени помълча няколко мига.
— Виж — каза той, — яд ме е на теб, че си се раздрънкал, но пък си свестен, щом ми го съобщи. Можеше да си затраеш.
— Да бе! — отвърна Паркър. — Ние с теб не си правим мръсно един на друг. — Той се засмя и добави: — Кол кого и да ми се иска в тази конкретна ситуация.
— Не — отвърна Бени. — Не си правим мръсно. Е, благодаря ти.
Той затвори телефона и се загледа през прозореца. Какво, по дяволите, значи това?
50
Кармен изнесе основната част от заключителната пледоария на обвинението, като се фокусира върху фактите, свързващи Джина, подвизавала се под името Милдред Джеймисън, с дванайсетте убийства, предмет на обвинителния акт. В продължение на деветдесет минути тя преведе заседателите през всяко от тези убийства, използвайки всички доказателства по делото, за да изгради една цялостна картина, доказваща, че Милдред Джеймисън е Джина, а Джина е била на местата на всичките дванайсет убийства. Тя съвсем бегло спомена самата Милдред, свидетелката на защитата.