Съдия Уитни отдели последния час от процеса, за да направи инструктаж на заседателите в съответствие със закона, след което ги отпрати да си вървят. С пристигането на дванайсетимата титуляри на другата сутрин той щеше да освободи резервните заседатели. Сега те се натъпкаха в зачислените им микробуси и потеглиха, като шофьорите използваха обиколни маршрути и спираха на много места според указанията на екипите за наблюдение от ФБР, които не откриха признаци, че някой ги следи.
На следващия ден не постъпиха никакви бележки от заседателите. През по-голямата част от деня те се съвещаваха в стаята си и късно следобед изпратиха известие, че са взели решение. Когато се върнаха в съдебната зала, съдия Уитни прочете попълнената бланка с решението, после я подаде на съдебния секретар, който я върна на председателката на журито.
— Госпожо председател — каза Уитни, — стигнаха ли съдебните заседатели до решение?
Жената се изправи и заяви:
— Да, господин съдия.
— Госпожице Куфаро, моля да станете — каза Уитни и се обърна към секретаря: — Нека чуем решението.
Джина стоеше права, облечена със същата зелена жилетка, която бе носила в първия ден от процеса. Бътлър застана до нея, закопчавайки церемониално сакото си както обикновено.
След това съдебният секретар попита високо:
— Каква присъда произнасят съдебните заседатели по обвинение номер едно: виновна или невинна?
— Виновна — отвърна председателката.
Джина дори не трепна. Процедурата се повтори по същия начин за всички обвинения — със същия отговор. Някъде към средата на списъка Бътлър вдигна ръка и я сложи на рамото ѝ. Тя гневно я отблъсна.
Джина Куфаро беше призната за виновна по всички обвинения.
— Госпожице Куфаро — каза съдия Уитни, — можете да заемете мястото си.
После той благодари на съдебните заседатели за добрата служба и ги освободи, за да се качат в микробусите за последно пътуване от съдебната палата до домовете им.
След като заседателите си тръгнаха, двете жени федерални шерифи зад Джина приближиха столовете си към нейния. Бяха виждали твърде много подсъдими да вършат лудости, след като бъдат признати за виновни. Но Джина не помръдваше. Изражението на лицето ѝ не се бе променило през целия ден.
Съдия Уитни насрочи обявяването на присъдата за след два месеца, оставяйки достатъчно време на Пробационната служба да подготви стандартния предварителен доклад, но резултатът от него вече се знаеше. Доживотна присъда без право на замяна. Джина щеше да прекара остатъка от дните си във федерален затвор. Законът не допускаше никаква друга възможност.
Двете униформени жени ѝ поставиха белезниците и я изведоха от залата. Когато Бътлър дойде да се ръкува с Нора и Кармен, миризмата на питиетата, поети с обяда в „Джамбоне“, примесена с ароматите на „Листерин“ и „Поло“, достигна до тях преди него — беше зашеметяваща комбинация.
— Поздравления за противниците ми — каза той. — Беше достойно спечелена битка.
— Благодаря ти, Сал — отвърна Кармен от името на групата. — Винаги е забавно в твоята компания.
Нора добави усмихнато:
— Ако Джина реши да ни съдейства, само кажи.
Той изпръхтя.
— Никога! От старата школа е, както сами видяхте. Приеми нещата мъжки, дори да си жена. Изчезващ вид според мен, което е тъжно.
След като той си тръгна, Бени каза:
— Дами, за мен беше удоволствие въпреки ония закачки с далтонизма ми. Да се видим в кабинета на Кармен, за да обсъдим какво да пийнем?
И двете кимнаха.
— ФБР поканено ли е? — попита Джесика.
— Ти майтапиш ли се? — каза Нора, широко усмихната. — Щом сме екип, то е до живот.
Излязоха през вратата на съдията в съседната стая за преобличане, прекосиха я и тръгнаха по коридора за моста към сградата на федералната прокуратура. Когато минаваха покрай крилото с арестантските килии, един шериф почука по армираното стъкло и помаха на Бени.
— Вие вървете — каза той на останалите. — Сигурно е нещо във връзка с друг случай. Ще се видим при Кармен.
Когато вратата на крилото с килиите се отвори, Бени каза:
— Здрасти, Фил, какво става?
— Имаш ли една минута?
— Разбира се — каза Бени и го последва към килиите по протежение на коридора.