И тя наистина беше в течение на всичко. Още щом Джина чу присъдата си, Бени разправи на Нора за контактите си с убийцата, макар това забавяне в споделянето на тайната му да не беше прието добре.
— Какви ги вършиш, по дяволите, Бени? — каза Нора с уморен глас. — Мислех си, че сме престанали да крием неща един от друг. Провел си този разговор преди месеци и ми казваш едва сега!
— Хайде, хайде — отвърна Бени. — Съжалявам, но нищо не можех да направя по въпроса, а не исках да те набутвам в разни истории, че съм установил контакт с подсъдима през главата на адвоката ѝ. Ти си юристка. Аз не съм. Тогава си казах, че колкото по-малко знаеш, толкова повече ще си в състояние да действаш като юристка.
Нора поклати глава.
— Трябва да спреш да вършиш неща, с които си въобразяваш, че ме пазиш. Нека аз да се пазя сама. — Тя се усмихна, сви рамене и добави: — Но може би е по-добре, че не съм знаела.
Сега се намираха в най-отдалечения североизточен ъгъл на Западна Вирджиния, след като бяха пристигнали със самолет в Питсбърг и бяха наели кола за двучасовото пътуване на юг.
— Сигурен ли си, че не е обезпокоена от идването ни тук? — попита Нора, докато Бени вземаше острите завои нагоре по склона.
— Каза ми, че не се бои от никоя от жените, с които е затворена, и пет пари не дава какво си мислят за нея. А, както беше казала и в самото начало, тя за нищо на света няма да предаде своите. Иска просто да сподели нещо, за да ѝ олекне.
След като се изкачиха на платото, той отби и спря на паркинга за посетители пред разпростряната нашироко двуетажна сграда на затвора.
Джина изглеждаше променена. Гъстата ѝ кестенява коса беше късо подстригана.
— Една от затворничките е била наред с останалото и фризьорка. Накарах моите хора отвън да ѝ преведат пари по сметката към лавката. В замяна ще ме подстригва безплатно, докато съм жива. А аз смятам да живея дълго тук.
Бени и Нора не можеха да преценят дали Джина се опитваше да ги разсмее. Седеше срещу тях от другата страна на сребриста метална маса върху циментирания в пода стол, на който я бяха сложили надзирателите. Повдигна белезниците си, захванати за металната халка на масата.
— Това не е среща с адвоката ми, затова не ми ги свалиха. Както и да е.
Тя отпусна ръце върху масата и веригите издрънчаха.
— Хайде, нека съкратим това взаимно неудобство. Не ви предлагам съдействие. Накарах адвоката си да оттегли молбата за обжалване, защото е загуба на време. Оставете ме да си кажа каквото имам, и се разкарайте веднъж завинаги от Хълма на страданието. Не си водете бележки. Изобщо не е сложно.
Бени кимна и скръсти ръце на гърдите си.
— Ясно. Е, какво трябва да знаем?
Тя заговори тихо и убедително, по-скоро като брокер на имоти, отколкото като убийца:
— Искам да знаете истината за Конър Маккарти. Там нещата трябва да се изяснят докрай. Не знам какво ви е наговорил за мен, но през всичките тези години аз се грижех за него, давах му пари, осигурявах му… да речем, комфорт, когато ми идваше на гости във Флорида. В продължение на години той се правеше на лоялен към баща ми и даваше вид, че истински ме обича, но вече знам, че просто ни е използвал. Единственото, което го интересува, са властта и парите. Прав е, че нещата се промениха след смъртта на баща ми, но всъщност това, което се промени, беше самият Конър. Започна да ме приема за даденост, постоянно ми искаше пари, отнасяше се с мен като с парцал. Предполагам, че го е било страх да прави това, докато баща ми беше още жив.
Бени се наведе напред.
— Не бих желал да нараня чувствата ти, Джина, и съжалявам за всичко това, но наистина ли ни покани да дойдем чак тук, за да ни разправиш любовната си история?
— Не се прави на тъп, Бени. Това е само предисторията. Искам да разбереш, че Конър знаеше точно коя съм и каква съм, какво вършех за баща ми и впоследствие, за да изкарвам големите пари. По дяволите, аз никога не съм му предлагала да дойда до Ню Йорк, за да говоря с Бърк за него. Той ме помоли да „говоря“ с Бърк. — Тя вдигна пръсти да изобрази кавички. — Като стопроцентово знаеше какво означава това. Негова беше идеята да го наглася така, че да прилича на самоубийство. Откъде, мислиш, знаех за инсулина?