Пет минути пътуваха мълчаливо; беше късно лято и покрай тях се нижеха зелените хълмове на Западна Вирджиния. Нора проговори първа:
— Вярваш ли ѝ?
Бени стисна волана с двете си ръце.
— Не сто процента, разбира се, но определено звучи правдоподобно. — Той помисли малко и добави: — Освен това знам, че намеква за нещо покрай тази история с Носа. Матю Паркър ми каза, че се изпуснал пред Конър за онова, което му разправих за Носа като съдействащ свидетел.
Нора бавно поклати глава, но Бени я изпревари:
— Знам, че обещах да нямаме повече тайни, но това беше заварено положение, от преди.
— От преди какво, по-точно?
— Матю ми каза, след като Конър беше дал показания.
— Ох, Бени… — изпъшка Нора.
— Тогава не му обърнах сериозно внимание. Матю го беше казал и на клиентката си, а тя кой знае на кого още го е раздрънкала. Съдията го знаеше, неговият приятел адвокатът го знаеше, нашият главен прокурор го знаеше. Сигурно много хора са го знаели. Но сега всичко това ме кара да вярвам на Джина.
— И така, излъга ли ни Конър? Излъга ли в показанията си?
— Ако Джина казва истината, определено да. А как да го гепим за това? Като призовем Джина за основен свидетел? Защото вдъхва много доверие? Я зарежи тая работа.
Нора мълча доста време и накрая каза:
— Вероятно си прав, но имам чувството, че това не можем да го подминем. Смятам, че трябва да поразровим около поръчката за храна и онова, което Джина каза, че Конър ѝ подшушнал за Носа. Съвпадения стават, каквото и да разправя тя, но не можем да оставим тази работа току-така.
— Значи ще постъпим както тя иска? — попита Бени. А когато Нора не отговори, добави: — Добре де, щом и ти го искаш, почваме да ровим.
— Идеята е да открием истината, Бени. Това би трябвало да ни е работата, нали?
— Така е — каза тихо Бени. — Но в този шибан свят идеята е и да се погрижим лошите да не ни се изплъзват.
— Можем да вършим и двете — каза Нора. После повтори, сякаш се опитваше да убеди себе си: — Можем да вършим и двете.
Бени издиша шумно през стиснатите си устни.
— Надявам се. Наистина се надявам.
52
Нора слезе на пръсти по стълбите до кухнята, където майка ѝ четеше книга, седнала до масата, и държеше в ръка чаша чай.
— Най-после заспа — прошепна Нора. — Обича Чудовището в края на тази книга“, но се превъзбужда. Аз бих се придържала към „Лека нощ, Луна“.
Тереза се усмихна и каза:
— Тази веднага ме приспива. Глупавата книжка за мъпетите поне мога да я дочета докрай.
Нора взе една чаша за чай от барплота.
— Освен това трябва да знаеш какво ми каза Софи току-що: че книжките с картинки били за бебета, докато тя била вече на шест. Явно учителката ѝ чете книги с повече текст пред класа. Така че идната седмица започваме „Вълшебната къща на дървото“. Толкова бързо расте, мамо!
— Децата растат бързо, да — кимна Тереза.
Нора си наля чай и отиде да седне при нея на малката кухненска маса.
— Какво? — попита Тереза.
— Какво „какво“? Не мога да седна и да пия чай с майка ми ли?
Тереза я изгледа, широко усмихната.
— Софи спи, а ти не отговаряш на служебни имейли. Така че, любов моя, отново те питам: Какво?
Нора си пое дълбоко дъх.
— Ник и Вики се местят да живеят в Кънектикът, за да са близо до семейството ѝ. Той ми каза, че баща ѝ предлагал да ми помогне да си намеря работа в някаква фирма за управление на рискови капитали в Уестпорт, та да сме всички заедно, дрън-дрън.
— Хм — каза Тереза. — А ти какво мислиш?
— Знам ли? Тук е нашият дом, аз си обичам работата, но в същото време си мисля, че на Софи ще ѝ е тежко баща ѝ да е там, а ние тук. Освен това повече пари ще ни дойдат добре. — Тя замълча и отпи от чая си, преди да добави: — Ти, аз и Софи вървим в пакет, така че кажи какво мислиш.
Тереза въздъхна тихо.
— Знаеш, че обичам този библейски израз: „Където идеш ти, там ще дойда и аз и дето живееш ти, там ще живея и аз“. Та това е отговорът ми. Ти и това момиченце сте моят живот и аз ще бъда щастлива където и да сме заедно.
Тя остави чашата си на масата и погледна Нора.
— Хайде сега, да не се разревеш. Може би ще е добре да постъпиш във федералната прокуратура в Уайт Плейнс и тогава ще живеем някъде между тук и Уестпорт. Така на Софи ще ѝ е по-лесно да вижда баща си, а ние положително ще си намерим жилище около Уайт Плейнс, което да можем да си позволим с прокурорската ти заплата, особено ако това тук го продадем или дадем под наем.