Нора огледа кухнята и каза:
— Може би. Но няма да е като това, мамо.
— Добре де, а каква ли ще е тази работа с рисковия капитал? И какво изобщо е „рисков капитал“?
— Така се нарича управлението на финансите на богатите и разни пенсионни фондове. Опитват се да им помогнат да спечелят повече пари, отколкото ако просто пасивно инвестират на даден пазар. Знам за тези неща от разни дела за финансови измами, по които съм работила, но не съм експерт.
— И плащат добре?
— Да. Ако са се задържали известно време в бизнеса, то е, защото са изкарали на клиентите си много пари, обикновено самосвали с пари.
— А порядъчни ли са?
— Някои да, други не, като хората по принцип. Подлежат на държавно регулиране, като целта е да отпаднат мошениците. Трябва да потърся нещо за тази фирма, която има предвид Ник. Но дори да е порядъчна, изключено е работата в нея да е толкова смислена, колкото това, което правя сега. Предполагам, че ще ми възложат да следя за нормативното съответствие, за да не попаднат под ударите на закона. Някаква такава длъжност. Което не е лошо, но не е като да вкарваш престъпници в затвора.
— Значи, ако отидеш там, бихме могли да живеем близо до работата ти, евентуално да си купим къща и да бъдем близо и до Ник. А ти познаваш района от колежа, нали? Уестпорт не беше ли точно до Феърфийлд?
— Да — отвърна Нора. — Районът е много приятен. — После добави с усмивка: — Е, не мирише на кафе, но като място за живеене е идеално.
Известно време и двете помълчаха, после Нора продължи:
— Виж, мисля, че за мен смяната на работата ми ще бъде най-голямата пречка. Един мой бивш шеф казваше, че това, което вършим, има морален смисъл. Изкарваме си хляба, вършейки добро, или поне така би трябвало да бъде. Затова обичам толкова работата си. Обичам да се намирам на място, където единственият важен въпрос е: Каква е истината? Ще ми бъде трудно да се лиша от това.
Тереза кимна и хвана ръката ѝ.
— Каквото и да ти се върши, аз искам същото за теб. А децата са жилави малки дяволчета. Дори да се наложи Софи да пътува напред-назад от тук до Кънектикът, нищо няма да ѝ стане.
— Благодаря ти, мамо.
Тереза се усмихна; с дъщеря ѝ си приличаха много, когато се усмихваха.
— Междувременно ще вляза в сайтовете за недвижими имоти, за да видя какво се предлага около Уестпорт и колко ще трябва да ти плащат тия рискови капиталисти, за да живеем по начина, по който сме свикнали.
— Да, да, действай — каза Нора, отвръщайки на усмивката ѝ.
Ровенето отне месеци. Не откриха доказателства, че Конър е издал на Джина как Доминик Носа им е предложил съдействие, но постигнаха известен напредък около поръчаната вечеря. Телешкият стек на Тони Бърк наистина бе доставен чрез „Сиймлес“, популярна в Манхатън фирма за поръчване на храна по интернет. От там идентифицираха клиентски профил на името на Бърк, сметките по който се плащаха от картата му „Америкън Експрес“. Но Бърк нямаше на нито едно от личните си устройства приложение на „Сиймлес“, а при огледа на компютрите му не бяха открити никакви поръчки.
В крайна сметка „Сиймлес“ им изпратиха айпи адреса, от който е била направена поръчката за телешкия стек, овалян в кафе. След седмици работа те откриха, че айпи адресът към онзи момент се е намирал в библиотеката за членове на клуб „Йейл“ в Ню Йорк — частен клуб в Централен Манхатън. Последното парченце от мозайката се намести с геолокационните данни от телефона на Конър Маккарти във вечерта на убийството. Оказа се, че е бил в тази библиотека.
Нора поиска среща с Конър във временния офис, който новоизбраният губернатор на щата Ню Йорк Кайра Бърк ползваше през преходния период до встъпването си в длъжност. Към победата през ноември я бе изтласкала вълната на обществена симпатия след широкоразгласеното ѝ дело, като Конър през цялото време беше плътно до нея, макар и достатъчно далече, за да не го улавят обективите на фотоапаратите и камерите. Говореше се, че тя можела да стане и първата жена президент в американската история. Което би означавало семейна надпревара, защото би я изправило срещу бившия ѝ доведен син — Едуард Бърк, също фаворит за поста.
Временният ѝ офис се намираше на висок етаж в една от стъклените кули на Шесто Авеню в Централен Манхатън, срещу хотел „Хилтън“, флагмана на веригата в Ню Йорк. Конър поздрави Нора и Бени с отработена усмивка и докато вървяха към кабинета му, им обясни, че живеели във вълнуващи времена. Той дори помагал на Кайра в преобзавеждането на губернаторската резиденция в Олбани, макар че очаквал да прекарват повечето време в дома ѝ в Манхатън.