— Чакай малко — каза Нора, когато влязоха в кабинета му. — Ти и Кайра сте двойка?
— Предпочитам да не обсъждам личния си живот — отвърна спокойно той, — ако нямате нищо против.
— Какво стана с Едуард Бърк? — попита тя. — Мислех си, че той е твоят човек.
— Виждала ли си майка му? — каза Конър, повдигайки леко вежди. — Зад трона има място само за един човек. Но… стига сме говорили за мен — добави той. — Не казахте за какво става дума.
Бени прие това като повод да се намеси:
— Ами ето за какво, Конър. С Джина си поприказвахме за теб.
Колкото и да беше обигран той, Нора забеляза как мускулите на челюстта му заиграха при тези думи.
— И тя взе, че ни разправи разни интересни неща — добави Бени, след което му предаде с няколко думи казаното от Джина.
Когато приключи, Конър отби удара буквално, като сви ръка в лакътя и енергично я разгъна, сякаш пропъждаше досадна муха.
— О, моля ти се, отчаяните лъжи на една осъдена професионална убийца. Едва ли възприемате сериозно казаното от нея. — За финал той изпусна шумно въздух през стиснатите си устни: — Пффф…
— Е, тъй де — отвърна Бени. — Джина си носи своя багаж. Но има още нещо, което би могъл да ни помогнеш да изясним, и то не идва от Джина.
— За какво става дума? — попита Конър.
— Ти ли поръча онзи стек, който е бил доставен вечерта след убийството на Бърк?
Той отговори без колебание:
— Да, аз.
— Защо? — попита Нора.
Конър отвърна с тънка усмивка, която задържа на лицето си няколко секунди:
— Защото губернаторът поиска това от мен. — След което се изправи бързо и каза: — Срещата ни приключи. Няма да ви изпращам, двамата е губернатор Бърк имаме да вършим много работа за благото на хората от щата Ню Йорк.
Той ги заобиколи и навлезе в лабиринта от бюра с ниски прегради, зад които се трудеше екипът му.
— Кой губернатор, продажно копеле? — попита Бени празната стая, докато се надигаше от стола за посетители.
— Никога няма да разберем какво означаваше тази очарователна фраза за продажното копеле — каза Нора, която също стана.
53
Нора беше сигурна, че това е мястото; бе спазила стриктно дадените ѝ указания. Пет километра на запад по междущатско шосе 684 в окръг Северен Уестчестър, после ляв завой към Лаздън Парк и още петстотин метра право напред до празния паркинг. Пак според указанията тя остави там колата си — всъщност колата на майка ѝ, — влезе в парка, подмина бюстовете на заможната двойка съпрузи, живели някога на тези осемстотин декара, и изкачи няколкото стъпала до градинката с фонтана. Тръгна по пътеката покрай самия фонтан, заобиколен с тънък жив плет от подстригани чемшири и увенчан със статуи на две голи момченца, танцуващи под струи вода, които пръскаха през нещо, прилично на духови инструменти — флейти или може би флажолети.
Странно място, помисли си тя. Накрая стигна до дървената пейка от другата страна на фонтана и седна на нея. Това беше най-усамотеният обществен парк, който някога бе виждала. Нямаше дори мобилен обхват, и това в един окръг с над милион души население, граничещ с град като Ню Йорк.
Никой друг не влезе в градината през дългия интервал от време, който Нора прекара на пейката, страхувайки се да се отдалечи, за да не пропусне срещата. Тя остана да седи там, загледана в момченцата, които плюеха вода. Поглеждаше едва ли не всяка минута часовника си, докато съзнанието ѝ препускаше бясно, както по време на пътя до тук.
Как може някой като Лизи да се превърне в нещо като Кайра? Нима си е била такава през цялото време? Или Конър, онова лошо момче, я бе променил? Или може би тя е по-лошата от двамата? Защо изобщо приех да се видя с нея тук?
Изведнъж ѝ хрумна, че Кайра бе избрала това усамотено място по някаква зловеща причина. Не, това е лудост. Тя не би желала дами навреди. Имам среща с губернатора, за бога! А пък аз съм федерален прокурор, по дяволите. Тук съм, за да поговорим като зрели хора с някого, когото съм познавала.
Около двайсет минути след уречения час тя видя от пейката си в издигнатата декоративна градинка как черният шевролет събърбан с множество люлеещи се от движението антени на покрива отби и спря на паркинга пред входа на парка. Малко след това млада жена в строг костюм и със слушалка в ухото се изкачи по стъпалата, огледа внимателно градинката и направи знак с ръка на някого зад нея. Появи се губернатор Кайра Бърк, следвана плътно от още две жени със слушалки в ушите. Еха, колко готино, помисли си Нора. Охрана само от жени.