Кайра погледна часовника си.
— Толкова съм ти благодарна, че се срещна с мен на това място. Знам, че ти е малко далече. Тъкмо идвам от дома на Марта Стюарт в Катона, тя е моя голяма поддръжничка и, разбира се, имаше свои собствени преживелици с нашата дефектна правораздавателна система. А сега отивам към Центъра за подпомагане на жени в уязвимо положение за Северен Уестчестър. Вършат страхотна работа за жертви на домашно насилие.
Кайра понечи да стане, но се спря и отново се отпусна на пейката.
— О, трябваше да те попитам. Има ли нещо, за което искаше да говорим? Мисля, че всъщност ти първа ме потърси, макар че беше страхотно да се видим след толкова време.
Ами да, защо например не спреш да ме баламосваш, а не си кажеш направо какво стана с Лизи — жената, която обичах и която също ме обичаше? Къде се дяна онова мило порядъчно момиче, как се превърна в жена на име Кайра, омъжена за Тони Бърк? Какво се случи, за да се преобразиш в сегашния побъркан от амбиция политик?
Изведнъж на Нора ѝ се прииска да побегне. Няма да получа тук отговори, тя просто ме записва, за да излезе, че съм я преследвала.
— Ами не — каза тя и протегна ръка. — На добър час с останалата част от програмата ти за днес.
Кайра също стана и пое ръката ѝ.
— На добър час и на теб, Нора. Надявам се да говориш с, Човешки ресурси“. Имам нужда от хора около себе си, които да са достатъчно силни и винаги да ми казват истината.
Нора издърпа ръката си от нейната, която твърде дълго я бе стискала.
— Благодаря, Лизи, но не. Вземам си моята истина и си отивам у дома.
Кайра я изгледа с присвити очи и по лицето ѝ се четеше объркване. После повдигна рамене и се обърна да си ходи — толкова рязко, че подметките на обувките ѝ изстъргаха по чакъла.
Нора подвикна след нея с почти умолителен глас:
— Чакай, не си тръгвай, моля те. — Когато Кайра се спря и се извърна, тя каза: — Изключи телефона. Не искам да записваш това. Просто държа да разбера нещо. Моля те.
Кайра се поколеба, после извади айфона от джоба си и спря записа.
— Нямам много време. Какво е това, което държиш да разбереш?
— Ти знаеше ли?
Кайра не отговори веднага. Пристъпи към нея и плъзна длани по дрехите ѝ.
— Телефонът ми е в колата — каза Нора. — Просто съм длъжна да те попитам.
Удовлетворена от претърсването, Кайра я подкани:
— Хайде, задай си въпросите и да приключваме.
— Винаги си била близка с Конър — каза Нора; гласът ѝ вече беше студен, а не умоляващ.
— О, как си падам по прокурорката Нора! — отвърна Кайра с тънка усмивка. — Не, не винаги. Бяхме близки в колежа, отчуждихме се, когато записах Правния факултет, после пак се сближихме. А каквото и да си мисли онази психарка Джина, връзката ни не беше интимна. Между другото, тя не винаги е била луда, поне не създаваше такова впечатление. Обаче с възрастта превърташе все повече.
— Но планът да се омъжиш за Тони Бърк беше общ, твой и на Конър, нали?
— В известен смисъл — отвърна Кайра. — Той ни запозна след развода му. Бърк ми се стори интересна личност, донякъде ми харесваше, но за мен това беше и добра възможност. И двамата с Конър я виждахме. Не бях предвидила обаче, че старият мръсник още не може да си държи оная работа в панталона, въпреки че беше женен за мен. — Тя добави през смях: — Представяш ли си?
— Не мога — отвърна Нора.
— И после Тони изпорти всичко — продължи Кайра. — Или по-скоро, жертвите му го направиха.
— И тогава двамата с Конър решихте, че е време да се отървете от него.
— Знаех, че трябва да се махна от него, както и че Конър трябва да намери начин да го направи.
— Знаела си също, че това предполага Джина да го навести.
Кайра просто се усмихна.
— Защо се усмихваш? — попита Нора.
— Защото имам чувството, че отново съм на подсъдимата скамейка. Трудно ми е да си спомня какво съм знаела навремето. Преживях толкова много от тогава. Но както и да е станало, онази вечер и Конър, и аз получихме свободата си. Две в едно.
— Значи идеята да му поръчате вечеря е била твоя. Това е щяло да погребе Джина, след като свърши работата.
— Добър опит — отвърна Кайра. — Но не си приписвам заслугите. Няма граница онова, което може да постигне човек, който не търси заслуги. Разбира се, кой би могъл да се досети, че онази луда кучка ще се облече като мен за малката си визита.
Кайра замълча за миг, после продължи:
— Но честно казано, колкото и ми да беше противно, ползата от разгласяването на случая беше безценна. Мисля, че нашият смахнат бивш президент наричаше това „заслужено медийно внимание“. То не може да се купи с пари. Без тази публичност, без да бъда жертва на една жестока несправедливост, къде щях да съм днес? Нямаше да ям сандвичи с краставица, приготвени от Марта Стюарт, уверявам те. Освен това е страхотна услуга за обществото да бъде защитено от Тони и Джина, чиято и да е заслугата. Така че това е най-печелившата комбинация, която някога съм виждала.