Кайра се взря в очите на Нора.
— Виж, аз също съм юрист, нищо не можеш да докажеш за мен. Нито за Конър. Е, приключихме ли, госпожо прокурор?
— Мога ли да ти задам един личен въпрос? — попита Нора.
— Да, но по-бързичко, ако обичаш.
— Ти изпитваше ли нещо към мен в колежа?
— Намирах те за… интересна. Привличаше ме. Но, ако трябва да бъда честна, търсех по-едра риба в по-голямо езеро. — Кайра огледа Нора от глава до пети, преди да добави с ехиден тон: — Надявам се, че това е отговорът, от който се нуждаеш.
С тези думи тя се завъртя на токове и си тръгна, като добави през рамо:
— Освен това се надявам да помислиш сериозно за пост в моята администрация.
Нора се отпусна тежко на пейката и раменете ѝ се прегърбиха, докато изпращаше с поглед Кайра, която заобиколи фонтана и изчезна.
Нашият губернатор, помисли си тя, и евентуален бъдещ президент. Господи, трябва да се махна от всичко това.
Епилог
Ресторант „Брас Рейл“ в Хоубоукън беше на повече от един век и въпреки слуховете, че е обитаван от призраци, след като някаква младоженка загинала при падане по спираловидното стълбище през 1914 г., за Нора беше мястото, където ходеше при специални поводи. А това е специален повод, защото е сбогуване, мислеше си тя, седнала на масата за четирима на втория етаж до прозореца.
Бени пристигна пръв след нея. Огромното му тяло се появи зад летящите двойни врати на площадката. Нора му махна, сияйно усмихната.
— Господин Брутал — каза тя, когато той се приближи, — добре дошъл в Хоубоукън.
— Госпожо Печена — отвърна Бени, намествайки се на стола. — За мен винаги е удоволствие. Знаеш ли, че за пръв път съм в твоя прекрасен град? А знаеш ли също, че бейзболът…
— Стига, стига. Не желая да вечерям с баща си, колкото и да го обичах. Да, познавам историята на бейзбола, който за пръв път се е играл тук. Знам, че фукльовците от Купърстаун са измамници. Знам също, че антииталианските настроения са виновни Хоубоукън да не получи полагащото му се място в историята.
— Това последното не го знаех — каза с усмивка Бени. — Но добре, никакъв бейзбол. Как я караш ти, по дяволите?
— Честно казано, Бени, още ми е тъпо, че Кайра и Конър ще се измъкнат безнаказано.
Бени направи кисела физиономия.
— И аз много мислих по въпроса. Остави го Конър. Той е само пешка. Истинската игра на шах е била между двама овъргаляни в кал царе, или царици в случая. Най-напред Конър е бил с едната, после с другата. Самият той е нищо. Всичко от начало до край е било между Кайра и Джина. Като добрата новина е, че професионалната убийца загуби, макар че и победителката е пълен боклук.
— Какво имаш предвид?
Бени вдигна пръст.
— Първите ходове са били на Кайра, която се е свързала с Конър, за да се добере до Бърк и да се омъжи за него. После, когато нещата са се сговнили, тя е помолила Конър да прати Джина да „говори“ с Бърк, което да реши проблема с ужасния ѝ съпруг, като същевременно му е казала да поръча вечеря, за да прецака Джина, с което да реши и втория си проблем — да освободи Конър от тази връзка.
Той вдигна втори пръст.
— Разбира се, Джина се е била подготвила с насрещен ход, преобличайки се като нея, с което на свой ред я е прецакала, защото поръчаната вечеря изпортва легендата за самоубийството и Кайра се озовава в ареста.
После трети пръст.
— Но тя намислила пореден ход. Нямало е как да каже, че Джина е била тази, която е навестила Тони Бърк въпросната вечер, защото това е щяло да накисне и нея, и Конър. Нали така? Да изтъкне в своя защита, че е невинна, защото е уредила наемна убийца от мафията да пречука бившия ѝ съпруг? Това не би било пропуск за излизане от затвора. Но тя откри по-добър начин, без самонакисване, когато аз имах глупостта да кажа на Матю Паркър, че Д’Амико е готов да съдейства. Тогава Кайра е наредила на Конър да каже на Джина, че Носа се готви да я изтропа. А това е работа на Кайра, защото, ако си спомняш, Джина каза, че Конър ѝ е дал името му: Д’Амико. Матю Паркър никога не би го направил. Положително е била Кайра. Тя е знаела, че Джина ще го очисти, а това ще въвлече федералните в разследване на убийството му, с което тя ще бъде оневинена, а Джина — натопена. Наистина, това не би било сигурен ход, но във всеки случай било за предпочитане пред самопризнанието, че е замесена в убийството на Бърк от Джина.