Бени свали ръката си.
— Естествено, Джина не разбира изцяло играта, затова нейният последен ход — да ни каже от затвора, че Конър е лайно — е толкова жалък. Разбира се, че е лайно, но в тази игра е той просто една пешка. Голямата фигура е Кайра Бърк, царицата зад пешката, и тя победи.
Нора изглеждаше, сякаш някой ѝ бе изпуснал въздуха.
— Да, знам, че си прав, но това не ме улеснява да приема, че Кайра ще се измъкне безнаказано.
Бени кимна.
— Разбира се, но моят въпрос е от какво всъщност се измъква? Аз просто ти казвам неща, които са верни, не които можем да докажем. Защото дори да свидетелстваш за много внимателно формулираните ѝ изказвания в онази градинка, какви доказателства имаме срещу нея? Дори да се опитаме да постигнем нещо, ще ни трябва Джина, а тя не желае да съдейства, което няма и особено значение, защото като побъркана убийца едва ли би била особено надежден свидетел на обвинението срещу губернатора на щата Ню Йорк, не мислиш ли?
— Мисля — каза тихо Нора.
— Освен това знаем, че Конър е поръчал вечерята, но дори да признае, че това е било по идея на Кайра — а защо да признава? — нямаме нищо на ръка, ако Джина не представи контекст, и тук се натъкваме отново на същия проблем. Имаше причина Кармен и нашият уважаван федерален прокурор да се разберат помежду си, че тук няма нищо за нас. Защото няма.
Нора въздъхна шумно.
— Знам, знам. Просто имам усещането, че така и не успяхме да докажем истината. Използвахме Конър за свидетел, а сега знаем, че не е казал цялата истина.
Бени поклати глава.
— Затова ти изпрати на Бътлър онова писмо, за да му кажеш какво сме научили за Конър, от което нито Джина, нито който и да било друг има някаква полза.
Той изпуфтя ядосано и продължи:
— Струва ми се, че си поставяш погрешни цели, както си се вторачила в истината и пак истината. Нашата работа е да вкарваме в затвора лошите, за да пазим добрите, стига да имаме годни за целта доказателства. Понякога това означава да ползваме лоши хора за целта. Понякога това означава, че хора, за които знаем, че са безбожни копелета, ще се измъкнат невредими. Но аз никога не съм смятал нашата работа за „търсене на истината“. Системата не е предвидена за това. Нашата работа е да живеем в сивата зона, да издирваме онези, които са навлезли в черната, и да ги смачкаме, за да може онези, които са в бялата, да спят спокойно нощем.
— Ех, да можех и аз да виждам нещата толкова ясно, Бени. А дори да не успеем да го докажем в съда, аз знам, че нашата губернаторка е в най-добрия случай покварена личност, а всъщност най-вероятно си е направо злодейка, защото с Конър Маккарти са замислили убийство, използвайки Джина като оръжие.
— Е, по тая част аз съм доста обръгнал, предполагам. Ние сме свикнали от доста време насам лошите да заемат високи постове, като започнеш с президенти от моето време, които мога да посоча поименно, и въпреки това кретаме напред. Запомни, ти си госпожа Печена, не можеш да се оставиш това да те препъне.
Нора отново въздъхна.
— Ще се опитам. Наистина.
После лицето ѝ засия, когато Кармен и Джесика изскочиха иззад двойната летяща врата и тръгнаха към масата им.
— Здравейте! Съжалявам за закъснението — каза Кармен, докато сядаха. — Влакът спря в тунела под Хъдсън по някаква неизвестна причина.
— При това нямаше дори ужасяващо неясно съобщение по уредбата — добави с усмивка Джесика. — Каквито пускат в метрото, нали се сещате: дрън-дрън-дим-смърт-дрън-дрън. Просто си седяхме така в неведение. Какво ли е било?
— Ню Джързи е нещо, с което се свиква — каза Нора. — Нали все пак успяхте. Така се радвам, че екипът се събра извън работна среда.
Кармен постла ленената салфетка на коленете си и влезе в ролята на шеф.
— Хайде да поръчваме, умирам от глад, после искам всеки от вас да докладва.
След като сервитьорът прибра менютата, Нора започна първа:
— Исках да ви събера, за да ви кажа: реших да приема предложение за работа в Уестпорт, Кънектикът, за да може двете с мама да сме близо до Софи, Ник и неговата нова съпруга Вики.
— О, не! — каза Джесика. — Защо?
— Ами по причините, които вече изтъкнах, да сме по-близо един до друг като семейство, но, честно казано, имам и някои други причини, поради които няма да се опитам да си издействам преместване във федералната прокуратура в Кънектикът. Леко започна да ми писва от тази работа, особено след това, което преживяхме като екип в последно време. Искам да се махна от нея поне за известно време. Като същевременно започна да печеля по-сериозни пари, за да може майка ми да спре да ни носи на гърба си и с които да платя колежа на Софи. Ще съм юрист в голяма фирма за управление на рискови капитали в Уестпорт, наречена „Согатък“ по името на местната река. Управляват парите на много пенсионни фондове и, доколкото мога да преценя, са порядъчни и много богати хора. Та това е моята новина.