— Върша си работата, Дом, просто си върша работата. Нищо лично.
Бени никога не го наричаше Носа. Знаеше, че Д’Амико е приел прякора си като нещо неизбежно, все пак този нос беше най-забележимата черта на лицето му, но знаеше също, че той се дразни, когато го наричат така — би предпочел да му викат Касапина или нещо по-отявлено мафиотско. Ето защо точно както никога не би се явил с призовка в дома на някой мафиотски бос, за да го постави в неудобно положение пред семейството му, Бени не ползваше прякори, които биха прозвучали оскърбително. Когато ръцете им се разделиха след ръкостискането, той усети в дланта си нагънатата бележка, която невъзмутимо пъхна в джоба си. Прочете я, когато остана сам в стаята за съвещания до съдебната зала.
Драги г-н Дугън,
Бих желал да се срещна с обвинението без адвоката си, за да обсъдим моето бъдеще, както и информацията, с която разполагам относно убийството на губернатор Бърк.
С уважение, Доминик д’Амико
5
Същата вечер Нора и Бени бяха застанали върху персийския килим в секретарската стая пред кабинета на съдия Уитни. Нора гледаше надолу, като се питаше как Френчи би оценил килима.
Бени местеше поглед между двете дълги стени на помещението, едната от които беше покрита с маслени картини на платноходки. Всъщност на всичките беше нарисувана една и съща, но в различни степени на разпъване на платната и на различни места. На другата, по-дългата стена имаше картини на кучета, които също изглеждаха да са едно и също ловно куче в различни пози — изправено, душещо или тичащо през различни местности. Ама сериозно ли? От коя шибана планета е дошъл тоя човек? Неспособен да се сдържа повече, той се обърна към Нора и прошепна:
— Нямам мнение за лодките, но със съдията явно споделяме слабост към рисунките на кучета.
Твърде напрегната, за да се засмее, тя поклати глава с едва доловима усмивка. Преди Бени да бе направил нов опит да се пошегува, секретарката на съдията ги въведе в огромния му кабинет. Много квадратни метри тъмносин мокет разделяха вратата от бюрото. Зад него седеше той по жилетка и с вратовръзка, но със свалено сако. Докато пресичаха широкия като футболно игрище мокет, Бени забеляза, че жилетката му е с ревери, а през средата ѝ минава златна верижка на джобен часовник. Сериозно?
Уитни вдигна поглед.
— Госпожо Карлтън, разбирам, че сте пожелали да се обърнете към съда по сериозен въпрос. При това без да присъства адвокат на отсрещната страна, а също и стенограф. Това е твърде необичайно.
— Да, господин съдия, точно така, необичайно е, но се намираме в необичайна ситуация. Ще ми разрешите ли да обясня?
— Е, добре — каза той, без да ги покани да седнат.
Нора му разказа за бележката, дадена на Бени в съда същия ден, която вдигна пред лицето му в прозрачен найлонов плик за веществени доказателства. Понечи да му я подаде, но той се дръпна назад, сякаш беше употребявана тоалетна хартия. Все още държейки я пред лицето му, тя изтъкна, че това се е случвало и преди, когато друг мафиотски бос — Салваторе Гравано, по прякор Сами Бика, бе поискал да им съдейства. Тогава съдията по делото се бе срещнал с обвиняемия, за да се убеди в искреността на намеренията му, след което бе назначил свой доверен адвокат за дублиращ защитата — негова „сянка“, която да го представлява тайно в усилията му да съдейства на обвинението. После добави, че прокуратурата възнамерява да подходи и в този случай по същия начин, разделяйки Д’Амико от адвоката му, за да може да се срещне насаме със съдията и впоследствие с новоназначения си адвокат.
— Да разбирам ли, че искате от мен да измамя адвоката на господин Д’Амико?
— Ни най-малко, господин съдия — отвърна Нора. — Ние ще се погрижим да доведем Д’Амико в секретарската стая към кабинета ви утре по обед, без никой да разбере. След като влезе при вас, той ще изложи желанията си в присъствието на съдебен стенограф. А ние ще уредим да присъства и новоназначеният му адвокат.
— Доста театрално ми звучи.
Бени не бе имал намерение да се обажда, но не можеше повече да се сдържи.
— Не знам какво имате предвид, господин съдия, но ако сегашният му адвокат научи, Д’Амико ще бъде убит. Няма никакво съмнение.
Едгар Уитни подсмръкна и вдигна поглед към Бени.
— Това вече определено е театралничене, господин Дугън. Неговият адвокат, господин Бътлър, е член на Нюйоркската адвокатска колегия и отговаря на ясно разписани етични изисквания за опазване поверителността на предоставената му от клиента информация.