Нора се приближи до Бени с надеждата да поеме върху себе си част от електричеството, което усещаше да струи от него.
— Господин съдия — каза Бени, — Бътлър е адвокат на престъпния синдикат Гамбино. Сигурен съм, че, като член на адвокатската колегия, има важни задължения, но ако помогне на Д’Амико да ни съдейства, те ще убият и него. Д’Амико е стопроцентов член на Коза Ностра, а за Бътлър задълженията му пред Фамилията изместват всякакви задължения, които има към този съд или към Нюйоркската адвокатска колегия. Това не ви е телевизионно шоу, господин съдия.
Всъщност на Едгар Уитни всичко това му звучеше досущ като „Семейство Сопрано“, но той реши да си замълчи. Махна с ръка и каза:
— Е, добре, както желаете. Уредете ми среща с Д’Амико без адвоката му, но в присъствието на съдебен стенограф. А сега какво планирате за този тъй наречен „дублиращ“ адвокат?
Нора докосна с лакът ръката на Бени. Искаше тя да поеме разговора.
— Смятахме да помолим съда да предложи на Д’Амико избор между няколко доверени защитници, всичките бивши федерални прокурори. Мога да ви дам биографичните им справки.
Съдията вече клатеше енергично глава.
— Не, не. Съдът носи отговорност за назначаването на адвокат. Ще му намеря подходящ защитник. Успяхте да ме убедите в деликатността на въпроса и аз ще се съобразя. Не искам нищо повече от вас.
— Господин съдия… — започна Нора, но той я прекъсна:
— Това приключва въпроса. Желая и на двама ви приятен ден.
Нора не помръдна от мястото си. Сега беше ред на Бени да я сръчка, но тя го игнорира.
— Господин съдия, ще ви помоля да размислите — каза тя, едва скривайки раздразнението си. — Трябва да е някой с необходимата дискретност и опит да се заеме с този въпрос. Става дума за много малка група хора.
— Казах, приятен ден, госпожо Карлтън. Ако държите на съдействието ми в тази пиеска, която разигравате, ще постъпите добре, ако напуснете кабинета ми. Незабавно.
— Да, господин съдия — смотолеви Нора.
Двамата се обърнаха и излязоха.
На следващия ден през обедната почивка Носа съобщи на антуража си, че е забравил нещо в съдебната зала, та да го чакат на обичайната им маса в „Джамбоне“ — ресторанта, намиращ се точно зад сградите на федералния и на щатския съд. Самият той се запъти към третия етаж, ползвайки стълбището според дадените му указания. Сви надясно по коридора към зала 318, после вляво и през тежката дъбова врата се озова в секретарската стая пред кабинета на съдията.
Едгар Уитни седеше зад бюрото си, все още с черната си тога. На стола до него седеше стенографка с пръсти върху клавишите на машината. Нора и Бени стояха прави от лявата му страна. Вдясно бе застанал добре облечен мъж на неговата възраст в тъмен костюм от три части. Бас държа, че и тоя има ревери на шибаната си жилетка, помисли си Бени.
Поне съдията действаше експедитивно. Увери се бързо в желанието на Д’Амико на срещата да не присъства адвокатът му, а вместо това да му бъде зачислен дублиращ адвокат, който да го представлява в отношенията му с държавата.
— Е, чудесно тогава — каза той, като посочи с ръка вдясно от себе си. — Назначавам за ваш адвокат господин Чарлс Блачфорд. Той е добър познат на този съд, мой близък приятел още от времето, когато учехме заедно в „Амхърст“. Ще бъдете в добри ръце, господин Д’Амико. Пожелавам и на двама ви попътен вятър. Междувременно съдът ще продължава да води делото ви, сякаш нищо не се е случило, докато не получи допълнителна информация. Желая ви приятен ден. Господин Блачфорд, с вашия клиент можете да ползвате тази стая няколко минути.
След тези думи той и стенографката излязоха. Нора се обърна към Блачфорд и му подаде ръка.
— Приятно ми е. Ние ще бъдем отвън и бихме искали после да останем насаме петдесет минути с вашия човек по силата на стандартното предложение на прокуратурата за сътрудничество срещу смекчаване на присъдата.
Блачфорд изглеждаше леко объркан, но успя да каже:
— Чудесно.
Още щом излезе в коридора, Нора извади телефона си и зададе в търсачката името на Блачфорд, а Бени изрази отвращението си:
— Чудесно, а? Поредният чудесник. Тая болест в шибаните си частни училища ли я хващат? Заедно с кучетата и платноходките. Това не е игра, по дяволите.
Нора не чу нищо от тирадата му. Вдигна глава от телефона.
— Той е адвокат по сливания и придобивания в голяма правна кантора. Завършил „Амхърст“, после Нюйоркския университет, от двайсет години се занимава с правно оформяне на сделки. Нищо не разбира от нашата материя. Просто с Уитни са гъсти. Не мога да повярвам.