— От друга страна, това го прави по-надежден — каза Бени. — Не може да се свърже с човек от мафията, дори животът му да зависи от това.
— Чуй се само — каза Нора. — За теб всичко има „добра страна“. Обаче животът на Д’Амико зависи от това.
Вратата на секретарската стая се отвори и Блачфорд им направи знак да влязат.
— Моят клиент казва, че разполагаме с много малко време. Неговите, ъъъ… колеги го очаквали в ресторанта. Обясни ми, че вашето предложение за сътрудничество включвало, доколкото разбирам, имунитет срещу съдебно преследване за всичко, което би могъл да разкрие пред вас, и той е готов да подпише споразумението. Сега би желал да ви предостави, както се изрази, „мостра“ от информацията си и впоследствие да се срещнете отново за по-подробен разговор. Това удовлетворява ли ви?
Нора кимна, с мъка скривайки усмивката си. Гангстерът току-що бе обяснил споразумението за сътрудничество на своя адвокат. Това определено не беше нормално.
Всички подписаха документа от една страница. После Бени взе нещата в свои ръце. Погледна към Д’Амико и каза:
— Е, Дом, дай да я видим тая твоя мостра и после върви при приятелите си в „Джамбоне“.
Д’Амико всъщност изглеждаше притеснен, което изненада Нора и Бени. Пое си два пъти дълбоко въздух и започна:
— Губернаторът Бърк беше очистен. Нито е самоубийство, нито го е пречукала шибаната му отчуждена съпруга Кайла, или както там ѝ е името. Всичко това са глупости. Мнозина от Фамилията казват, че Бърк е поръчан от Гамбино и очистен от професионалист. Някой от екипа на Джоуи Куфаро, някой, когото Фамилията държи в сянка, далече от ежедневните дивотии, и използва само за най-важните мокри поръчки. Никога не съм срещал извършителя, но чувам слухове, че е жена. Както и да е, това е, което знам, мога да науча и повече, ако ми покажете, че си струва.
Бени каза невъзмутимо:
— Добре, а сега си върви при тортелините. Ние ще уредим тук с адвоката ти да се видим отново. Междувременно помисли какво още знаеш и как да научиш каквото не знаеш. Капиш? Излез навън по същия път. Ние ще останем тук. Хайде, тръгвай.
Д’Амико се здрависа с Бени и си тръгна. Цяла минута тримата седяха мълчаливо, преди Нора да се обърне към Блачфорд:
— Очакваме от вас абсолютна дискретност заради безопасността на вашия клиент. Е, ще държим връзка.
Двамата с Бени излязоха забързано от стаята и по моста се прибраха в сградата на федералната прокуратура.
6
Нора, Бени и пряката ръководителка на Нора, шефката на ОТОП Кармен Гарсия, стояха прави, вперили погледи в голяма черно-бяла фотография, закачена в рамка над канапето. На нея се виждаха няколкостотин души, повечето бели мъже и всичките официално облечени, които седяха усмихнати около кръгли маси и гледаха нагоре към фотографа, сигурно снимащ от тавана на огромната банкетна зала. Джорджин Джаксън, секретарката на главния федерален прокурор, беше седнала на бюрото си и ги наблюдаваше, както уредник на музей би наблюдавал прехласнати по някоя картина посетители. Беше едра жена малко над шейсет, с кръгло лице, дебели плитки, вързани зад тила, за да не ѝ пречат на работата, и топли очи. Гласът ѝ съчетаваше сухия нюйоркски акцент с напевната интонация на родния ѝ Тринидад.
— Това е от сбирката в „Плаза“ за двестагодишнината на федералната прокуратура — каза тя. — Преди много години. Виси на тази стена, откакто се помня — от устата ѝ излезе отка са помна. — Тук нищо не се променя. — Тя понижи глас и добави: — Ако не броим килима.
Нора, Бени и Кармен се обърнаха едновременно, за да я видят как сочи с глава към затворената врата на кабинета на главния прокурор, преди да продължи шепнешком:
— Той ми открадна килима.
Те бяха чували истории за този килим. Джорджин бе работила като секретарка на много назначени от президента федерални областни прокурори, които се сменяха приблизително на четири години. При отпътуването си един от тях в знак на благодарност за вярната служба ѝ беше подарил персийски килим, приблизително 2 на 3 метра, във виненочервено и синьо, и всеки път, когато посетител поглеждаше надолу към красивите шарки, тя обясняваше сияеща:
— Знаете ли, Натаниъл Сиймор ми подари този килим.
Легендарният нюйоркски юрист отдавна беше излязъл в пенсия, но килимът му продължаваше да напомня колко ценна е Джорджин за това ведомство.
Докато Фреди Симпсън не ѝ го открадна. Тогава новоназначен и все още страдащ по снимките си, съсипани от теча върху кожуха на климатичната инсталация, един уикенд той бе довел съпругата си, за да му помогне при обзавеждането на кабинета. Двамата заедно бяха решили, че красивият килим в секретарската стая ще изглежда още по-страхотно под салонната масичка в кабинета му и ще подхожда идеално на наситеночервената кожена гарнитура от канапе и два фотьойла върху тъмносиния мокет. И така, те го бяха завлекли от стаята ѝ в кабинета на шефа. Джорджин не каза дума. Разбира се, не беше изключено Симпсън да е допуснал, че килимът е държавна собственост, но това нямаше значение.