Симпсън направи гримаса.
— Що за глупости. Главният прокурор на Манхатън твърди, че уликите срещу нея са железни. Вашият човек се опитва да отърве задника си, предполагам.
— Още не знаем подробности, това беше само предварителна среща, но и двамата, Бени и Нора, преценяват Д’Амико като заслужаващ доверие. Той поема огромен риск, за да ни съдейства. Бихме желали да продължим разпита и да проучим какви възможности има да го използваме активно, за да се сдобием с още информация за убиеца или убийците. И понеже е на свобода под гаранция, евентуално да му сложим микрофон и да запишем негови разговори по темата.
Симпсън вече клатеше глава.
— Ей, ей, ей, по-полека! Не се изсилвайте толкова. Този Д’Амико не беше ли един от лошите, който се опитваме да спипаме от години?
Нора отвърна:
— Такъв е.
— И няма ли да търси някаква сделка с нас в замяна на съдействието си?
— Ще търси — каза тя. — Как точно ще изглежда тя, не мога да кажа отсега.
Симпсън повиши глас:
— Затова пък аз определено мога. Нищо няма да правим. Няма да поканим в кревата си мафиотска отрепка заради някакви дивотии, които имал да наговори по дело, което е поето от манхатънската прокуратура в съседната сграда. Няма да стане.
Кармен се намеси:
— Сър, той ни предлага информация, че мафията е убила фигура с висока обществена значимост и че невинна жена може да отиде в затвора. Наше задължение е да разследваме случая.
Симпсън почервеня и почти закрещя:
— Нищо подобно! Този случай е от компетентността на местната прокуратура. Колко усилия ми струваше да подобря отношенията ни с тях, които моят предшественик беше успял да сговни! А доколкото си спомням, и вашият отдел имаше заслуга за това — крадяхте им случаите. Нашата задача — каза той, после се спря и посочи с пръст Нора, — вашата задача е да осъдите Доминик д’Амико и да не се оставяте да ви манипулира с неговите идиотщини. Ние не сме…
Тук Кармен го прекъсна и в тона ѝ се долавяше сянка на неподчинение:
— Сър, с цялото ми уважение, в това няма никаква логика. Винаги сме събирали доказателства за мафията от съдействащи свидетели. Д’Амико е в състояние да ни подаде всякаква информация. Та ние дори още не сме го разпитали и да прекъснем всичко сега… просто няма логика.
Лицето на Симпсън беше станало тъмночервено.
— Не ми говорете като на дете. Аз съм назначен от президента на Съединените щати да ръководя това ведомство и да вземам решения. И току-що взех решение. Няма да си легнем с един мафиот заради някакви измишльотини. Не! Никакви договаряния с този маниак. Нима не е убил лично трийсет души? Ако бяхте дошли по-рано при мен, нямаше да намесим съдия Уитни в този цирк. Но всичко свършва дотук. Ясен ли съм?
Кармен отвърна:
— Да. Напълно.
Симпсън пръв наруши неловкото мълчание, което последва след думите ѝ:
— Добре. Желая ви успешно приключване на делото.
После се наведе над бюрото си и се зачете в нещо.
Без да кажат и дума повече, тримата се изнизаха от кабинета му. Прозорците вече им се падаха отляво, а канапето и фотьойлите — отдясно. Нора погледна към персийския килим. Уютничко е станало тук.
7
— Тази съдийка винаги ли отсъства в петък следобед? — попита Кайра.
Отново бяха в кухнята на къщата ѝ на Поумандър Уок.
— Не — отвърна Матю Паркър. — Просто не искаше да започне с встъпителните пледоарии и после да освободи заседателите за почивните дни. Според нея е по-добре да са в понеделник сутрин и след тях направо да се пристъпи към представяне на доказателствения материал. Трудно е да ѝ възрази човек. Е, как се чувстваш с тези заседатели?
След четири и половина дни събеседвания с призованите евентуални заседатели най-после бяха успели да подберат дванайсет редовни и шест резерви. Бяха различни във всяко отношение освен едно: Паркър бе използвал правото си на вето, за да си гарантира, че сред дванайсетте фаворити няма нито един, който да е чувал каквото и да било за случая.
Кайра се изсмя и поклати глава.
— Изненадана и доволна съм, и може би донякъде обидена — шегувам се, разбира се, — че толкова много хора не са чували за Убийцата Кайра. Ти се оказа прав, в Манхатън има много хора, които не четат вестници и не следят новините.
— Аха — засмя се Паркър. — А сега да поговорим за понеделник. Ще започнат със съдебния лекар: човекът е бил мъртъв, свръхдоза инсулин, дрън-дрън-дрън. Дотук нищо изненадващо. След това ще цитират портиера и ще покажат записа от камерите във фоайето, с което директно да те набутат в лайната. И после…