Прекъсна ги звънецът на интеркома.
— Това може би е Конър — каза Кайра.
— Кой Конър?
— Конър Маккарти, сещаш ли се, онзи, който ти се обади да поемеш защитата ми. Помолих го да дойде и да обсъдим заедно стратегията.
— Какво? Защо?
— Той е умен мъж и му имам доверие. Познаваше много добре Тони. Освен това беше прецакан от него и мисля, че може да ни помогне.
Паркър започна да разтрива лицето си.
— Виж — каза Кайра, — нека поне да го пусна да влезе. Аз го поканих все пак.
Тя стана от масата и отиде до входната врата. След минута се върна, придружена от строен среден на ръст елегантен мъж, горе-долу на нейната възраст, с лек тен. Кестенявата му коса беше сресана назад. Върху розовата риза с копченца на яката носеше жълт пуловер с шпиц деколте. Беше с бежови джинси от рипсено кадифе и кожени мокасини с пискюли на бос крак. Манекен, който се връща от снимки, помисли си Паркър. Сигурно и тенът му е нанесен със спрей.
Кайра ги представи един на друг и те се здрависаха. Паркър си каза, че кожата на Конър е мека и гладка като на бебе. Когато заеха местата си около кухненската маса, Кайра заговори първа:
— Разкажи на Матю за себе си, Конър. Той обича запознанствата му да започват по този начин.
— Окей — каза Конър. Гласът му беше без акцент, мек и гладък като кожата му. — Израсъл съм тук. Баща ми беше портиер. Майка ми работеше като камериерка. Отидох да уча в Йейл със стипендия. Запознах се с тази изумителна жена. Веднага се харесахме и станахме близки приятели. След като завърших и открих, че правото не е моето поприще, двамата се разделихме, поне временно. Аз станах политически консултант и така се озовах в екипа на Тони Бърк отначало като момче за всичко, после връзки с обществеността, правни въпроси, набиране на средства, докато накрая, през втория си мандат, той ме назначи за началник на кабинета си. Беше труден шеф, но от него съм научил много. После, когато Кайра започна да се вижда с него, тя отново влезе в живота ми, а по онова време, трябва да го кажа, още не подозирах, че Бърк е чак такъв мерзавец. Мислех си, че като всеки политик и той си има своите гадни страни, но не в смисъла, в който се оказа накрая. Аз бях не по-малко подведен от него, отколкото Кайра. А след смъртта му, когато онези кретени я обявиха за негова убийца, бях длъжен да ѝ помогна. Затова ви се обадих и съм готов да помагам с каквото мога.
Паркър вдигна поглед от бележника си, макар да не си бе записал нищо.
— Виж, Конър, оценявам всичко това, искрено ти го казвам, но ти не си мой клиент, нито си член на правния ми екип, затова между нас няма как да се поддържа служебна тайна. Всичко, което кажеш или чуеш в хода на работата, би могло да се използва като доказателство.
— Но аз го искам — намеси се Кайра. — Той може да ни бъде полезен.
— Разбирам това, наистина — отвърна Паркър. — И нямам нищо против да остане засега, но трябва да внимаваш много какво говориш пред него.
— Това ми звучи малко глупаво, Матю. Аз вече му споделих всичко. Той е един от най-близките ми приятели. Ако съм му казала твърде много, вече е късно да пазя тайна, но не съм му казала нищо повече от това, че съм напълно невинна. Което е самата истина.
Конър кимна и се обърна към Паркър.
— Точно така. И аз ѝ вярвам. Както и много други хора. Разговарях с Мериън и Едуард. Те са убедени, че Кайра не е убила Тони, затова и дадоха пари за хонорара ти. За мен е особено важно, че собственият му син, както и първата му съпруга вярват в невинността ѝ. Не искам да бъда част от правната ти стратегия, но разбирам от връзки с обществеността и държа това да се разчуе.
Паркър се поизправи на стола си.
— Виж, не те съветвам да правиш публично достояние неща, които могат да стигнат до вниманието на съдебните заседатели тъкмо сега, когато делото вече е в ход. Аз съм длъжен да спазвам правилата на съда за разгласяване на информация.
Конър моментално възприе извинителен тон:
— О, не, не очаквам да вършиш или да одобряваш каквото и да било. Това няма нищо общо с теб. Исках само да знаеш, че много хора смятат Кайра за невинна, включително аз и членовете на семейството на Тони Бърк. Това е всичко. Какво ще правя с тази информация, си е моя работа. Но като почтени хора няма да гледаме безучастно как невинен човек ще отиде до живот в затвора. Съжалявам, че държах цяла реч.
— Не, не, всичко е наред, Конър — каза Паркър. — Ако за Кайра ти си почтен човек, това ми стига. А тя е невинна, няма никакво съмнение. — Обърна се към нея и добави: —Обсъдихме ли всичко, с което мислиш, че той би могъл да помогне?