— Всъщност не — отвърна тя. — Онзи ден Конър ми напомни за нещо, което мисля, че би могло да ни свърши работа.
Този път Паркър се извъртя с цялото си тяло към Конър, повдигайки вежди.
— И то е…
— Да, да — каза Конър. — Благодаря ти, Кайра. Всъщност това беше причината да настоявам да си поговорим. Спомням си как Бърк ми каза, че няма намерение да задейства предбрачното споразумение срещу Кайра. Не искал да изглежда като пълен мерзавец. Щял да ѝ даде голяма сума пари, стига да подпишела споразумение за неразкриване на информация относно всичко, свързано с него, още от времето на запознанството им. Не защото бил толкова добър човек, а защото държал да си осигури мълчанието ѝ. Така или иначе, Кайра е щяла да получи пари, и то много, макар че той не спомена точно колко.
— Е, добре — каза пренебрежително Паркър. — Значи това са непотвърдени слухове.
Кайра реши да се намеси:
— Там е работата, Матю, че Конър ми съобщи това, преди Тони да умре, и то се е запечатало в съзнанието ми, тоест не може да става въпрос за непотвърдени слухове. Можем да го вмъкнем в защитата. То напълно оборва доказателствата им за мотив. Аз щях да получа добри пари и ако беше жив, така че каква причина бих имала да го убивам?
Паркър дълго време седя, без да продума, докато накрая промърмори:
— Е, поне някой е внимавал в часовете по анализ на доказателствата в Правния факултет. — После добави на висок глас: — И ти щеше да ми кажеш това… кога?
— Конър ми го напомни миналата седмица — отвърна Кайра. — И дори тогава не ми се стори кой знае колко важно, докато не помислих малко. Затова го поканих да дойде да се види с нас.
Паркър отново помълча, а после каза:
— Е, добре, слушайте сега. Ще трябва да помисля по въпроса, после да поговоря и с двама ви поотделно, което може да стане този уикенд. Но смятам, че си права, може да ни бъде от полза, стига да решим как самата идея да приемеш пари срещу споразумение се връзва със стремежа ти да попречиш на Тони да превръща и други жени в жертви и тъй нататък. Но нека първо изчакаме, докато обмислим всичко. — Той отпусна длани върху масата и въздъхна шумно: — Е, Конър, благодаря ти, че помагаш на екипа ни. — Кимна към бутилката 27-годишно уиски „Редбрест“ и добави: — Смятахме да приключим седмицата със заслужена глътка ирландско. Навит ли си?
— Името ми е Конър Маккарти — отвърна той. — Аз съм роден навит, особено когато става дума за двайсет и седем годишно.
— Кайра, донеси още една чаша, ако обичаш.
Тримата прекараха следващия един час, седнали около кухненската маса, наслаждаващи се на уискито и на изключителните умения на Конър като разказвач на забавни истории. Спомените му за задушаващия снобизъм в Йейл и за коварството на политическите интриганти ги накараха да се заливат от смях. Паркър беше очарован от този младеж със скромен произход, постигнал толкова много в живота.
— Благодаря за добрия край на една трудна седмица — каза той, докато събираше книжата си от масата.
— За мен беше удоволствие — отвърна Конър. — Не мога дори да си представя какво бреме е да защитаваш невинен, но сме ти благодарни, че си се нагърбил с него, и не се съмняваме, че ще я спасиш.
— Ще направя всичко по силите си — обеща Паркър. — Може да се окаже и по-лесно, отколкото изглежда. Аз имам много приятели в юридическите среди по очевидни причини. Все още е твърде рано да се радваме, но днес до мен достигна вътрешна информация, че федералните имат основания да подозират мафията като поръчител на убийството на Тони Бърк, което ще докаже невинността на Кайра.
Кайра и Конър си поеха шумно въздух. Паркър продължи:
— Някакъв мафиот решил да постъпи правилно и да стане информатор, за да спаси собствената си кожа. Браво на него. Може да е от полза за Кайра, виждам основание за надежда. Споменавам това, защото може да се наложи да протакаме делото малко по-дълго, докато се развият нещата по тази линия. Ако успеем да привлечем хора като семейство Бърк да дадат показания, това ще ни помогне да спечелим време. — Обръщайки се към Кайра, той каза: — А след като Конър си тръгне, ще мога да те посветя в подробностите, за да сме сигурни, че е спазена поверителността.
— Разбрах — кимна Конър, надигайки се от масата. Като поглеждаше ту към Кайра, ту към Паркър, той добави: — Разбира се, ще помагам да привлечем като свидетели когото можем: семейство Бърк, всички. И никому дума няма да кажа за това.
Когато Кайра стана да го изпрати, Конър я обгърна с две ръце и остана известно време така, със затворени очи; Паркър виждаше лицето му над рамото ѝ.