— Не — гласеше неизменният отговор. — Така съм си свикнал. Обичам да ги разстилам на бюрото си, когато ги разглеждам. Което няма как да стане на екрана.
Беше приел да му ги сканират, но никога не ги ползваше така. Вместо това заставаше пред някой от стелажите с черни класьори, подредени от пода до тавана покрай стените на кабинета му, и решаваше към кой да посегне, коя сватба, опело или погребение биха представлявали интерес за случая, по който работеше.
— Отивам в библиотеката си — каза той, разгъвайки едрото си тяло от канапето.
Джесика го последва през вратата и пак се запъти към офиса на ФБР от другата страна на улицата.
Известно време Кармен и Нора седяха мълчаливо, докато накрая Кармен попита:
— Доволна ли си?
— Да — отвърна Нора. — Само че имам неприятно усещане за решението на шефа. Това едва ли е случайно, нещо е станало. Той положително знае, че трябва да разговаряме с манхатънската прокуратура по случая, като с това евентуално ще объркаме производството им срещу Убийцата Кайра по средата на делото. Ако толкова се гордее, че е възстановил добрите ни отношения с тях, защо сега се скатава? По дяволите, той би трябвало да направи първата крачка, да ни проправи път. Аз изобщо не съм сигурна, че с налудничавото си обаждане до теб те упълномощава да установиш сама контакт.
Взаимоотношенията между манхатънската прокуратура и федералната прокуратура за Южната съдебна област на щата, намиращи се през две преки една от друга в Долен Манхатън, бяха обтегнати от десетилетия; напрежението между тях бе породено не само от техните припокриващи се юрисдикции, но и от борбата за кадри и преливането им между двете институции. Градски прокурори ставаха федерални и после се връщаха в манхатънската прокуратура на висши длъжности. Един дългогодишен федерален прокурор — Робърт Моргентау — впоследствие бе станал най-дълго заемалият поста главен прокурор на Манхатън в историята. И като такъв бе направил всичко по силите си, за да присвоява дела с висока обществена значимост от бившата си служба, същевременно пречейки им да присвояват неговите. Нещата се усложняваха допълнително от способността на Нюйоркското полицейско управление да насъсква двете прокуратури една срещу друга. Конгресът се бе погрижил практически всяко щатско закононарушение да може да се разглежда и от федерален съд, така че полицаите в крайна сметка решаваха на кого да поверят плодовете от своите разследвания. Постоянните войни между ФБР и нюйоркската полиция само добавяха към хаоса. Всичко това беше рецепта за хронично напрежение.
В интерес на истината, Фреди Симпсън се бе опитал да закърпи нещата. Неговият предшественик на няколко пъти бе вбесявал главния прокурор на Манхатън, повдигайки обвинения по дела, които двете служби си оспорваха. По законите на щата Ню Йорк при наличието на федерален обвинителен акт местните прокуратури не можеха впоследствие да образуват дело за същото закононарушение. Освен това не разполагаха със средства за противодействие, защото обратното правило не важеше — федералните имаха право да изземат дело, което вече се водеше от местен съд. След този период на особено грозно противоборство Симпсън няколко пъти бе канил манхатънския главен прокурор на обяд, обещавайки му нова сра на прозрачност и взаимно доверие.
Като член на висшето ръководство, Кармен Гарсия знаеше всичко това. Но тя трябваше да помисли малко, преди да отговори:
— Права си. Той би трябвало да бъде с нас поне при първоначалните контакти, може би преди това да им се обади, за да подготви почвата. Я да отскочим до горе да се видим с него.
Видяха го още в мига, когато влязоха в секретарската стая: красивия персийски килим 2 на 3 метра във виненочервено и синьо, постлан непосредствено пред бюрото на Джорджин. Нора и Кармен се заковаха пред него, без да го настъпват; на лицата им бе изписано едно и също смаяно изражение. Джорджин се изкиска.
— Вижте се само, все едно не сте виждали килим.
Те се приближиха към бюрото ѝ и Кармен прошепна:
— Какво, по дяволите…