Тя не мислеше кой знае колко за историята на Хоубоукън, най-малко пък днес. Щеше да закъснее за работа, защото трябваше да вземе Софи от къщата на майка си и да я заведе на училище. Не че се налагаше — майка ѝ би могла да придружи петгодишната Софи до началното училище „Джоузеф Брант“, което беше на две крачки от дома ѝ. Но Нора искаше да го направи, защото ѝ предстоеше процес срещу мафията и тази есен не ѝ се очертаваше да бъде страхотен родител.
Днес тя тръгна в обратната посока спрямо някогашното бейзболно светилище, извървя две преки по Единайсета улица и сви по Парк Авеню. В средата на карето между Девета и Десета изкачи четирите каменни стъпала към дома, в който бе прекарала детството си — триетажна къща с тясна фасада от червени тухли, построена през 1885 г. Тежката дъбова врата беше отключена — трябваше да напомни на майка си да я заключва — и тя влезе във входното антре. Ник тъкмо слизаше по стълбите; още приличаше на гимназист. Беше преметнал раницата си през рамо, с разчорлена коса, по джинси и суичър. Той наричаше този стил „небрежен юпи шик“. Работеше в техническата поддръжка на голяма банка, която имаше огромен офис в Джързи Сити, движеше големи суми пари и анализираше разни неща — тя не знаеше какви точно.
— Здрасти, прокурорке! — каза ѝ той. — Много си изтупана.
— Здрасти, Ник — отвърна тя, игнорирайки несръчния опит за комплимент. — Как е буболечката днес?
— Супер. Сутрин децата са адски бъбриви. Повечето възрастни не изричат толкова думи за цял ден. — Той се провря покрай нея. — Е, хубав ден.
— Да, и на теб.
Ник не беше лошо момче. Всъщност беше ѝ добър партньор в преценяването какво е най-добре за Софи. Нора го бе смятала за доста готин в гимназията и ѝ беше приятно да има гадже, с което да движи, но никога не усети тръпката, за която се пишат песни. В колежа и в университета така и не срещна голямата любов и двамата продължиха да са заедно — Нора и Ник, двойката от Хоубоукън. Докато тя следваше право, без малко не скъсаха през ваканцията за Деня на благодарността, защото той я нарече „фригидна“. Същата вечер Нора пи доста и двамата правиха секс без никакви предпазни средства. Тя забременя, което ѝ се стори най-хубавото и същевременно най-лошото нещо в живота ѝ. Софи се роди през лятото след дипломирането ѝ, малко след като издържа изпита за Нюйоркската адвокатска колегия.
С Ник се разбраха да си поделят родителските права, при условие че детето живее в къщата на Тереза Карлтън, майката на Нора, и те двамата я гледат на смени. Тереза бе нанесла оскърбление на собствения си род с това, че не избра за съпруг италианец, но двамата с Рик проявиха здравия разум да поправят щетите — преди цените да полудеят, купиха стара еднофамилна къща близо до дома на родителите ѝ, в която да отгледат дъщеря си. Сега Рик го нямаше, Тереза беше овдовяла, а Нора се нуждаеше от помощ, затова Софи живееше при баба си и родителите ѝ се редуваха да прекарват по една седмица с нея. Ник беше част от семейство Карлтън още от гимназията, така че уговорката им се приемаше от всички като нещо естествено и Софи имаше щастливо детство. Ник търсеше любов в социалните мрежи, но не допускаше гаджетата си около Софи, поне докато връзката не станеше сериозна. Нора не излизаше с мъже; имаше си достатъчно грижи и, във всеки случай, беше омъжена за работата си. Обичаше да казва на приятелките си, че извън работата я вълнуват само четири неща: Софи, храната, физическите упражнения и сънят.
Тереза излезе от кухнята.
— Здрасти, хубавице, как си в тази прекрасна сутрин?
— Добре съм, мамо — отвърна Нора, приемайки с радост прегръдката ѝ. — Как е нашето пораснало момиче?
— Много е развълнувана. За днес са ѝ дали водеща роля в „Разкажи и покажи“. Голяма чест! Ще си вземе значката на специален федерален агент — младша възраст, която ѝ подари.