Независимо към кой лагер принадлежаха — на симпатизантите или на противниците ѝ, — всички те поднесоха вариации на една и съща тема: как Кайра ненавиждала Тони Бърк. Лъжите му, лицемерието му, психическия тормоз, на който я подлагал. Но най-много от всичко мразела в него онова, което група храбри жени бяха описали като сексуално хищничество. Бърк се отнесъл отвратително с десетки жени на всякакви възрасти и от всякакъв социален произход просто защото имали нещастието да му се набият на очи в някоя стая, асансьор или коридор, докато наоколо нямало хора.
Разбира се, казаха свидетелите на обвинението, Кайра се гневяла жестоко, когато научавала за флиртовете, опипванията, целувките и сексуалните нападения над жени. Но онова, което най-много я възмущавало, бил ужасът, който той всявал у всички тях, преди и след като им се е нахвърлил; зверската му отмъстителност, ако дръзнели да си отворят устата; използвал цялата си власт и връзки в медиите, за да ги унищожи. Твърдял, че тези жени не били никакви жертви, напротив — те били хищниците, а той жертвата, защото продължавали да го преследват, търсейки покрай него слава и пари. „Той е демон“, казала тя на един професор по гражданско процесуално право.
Двамата свидетели извън нейния фен клуб разправиха на съдебните заседатели как Кайра им споделила, че онова, което най-много я изгаряло отвътре, било съзнанието, че преподава трудово право и полово равенство, а е омъжена за човек, чието поведение щяло да се изучава с десетилетия и в двете дисциплини. Може и да не използвала точно тези думи, но това било най-общо отношението ѝ към Тони Бърк.
На зле отиват нещата, помисли си Паркър. Наблюдаваше атаката със заучената поза на адвокат, който не възнамерява да вземе отношение по показанията. Отказа кръстосан разпит. Не искаше да създава у заседателите впечатление, че тези клюки от факултетната столова са ги уязвили по някакъв начин. Кайра щеше да обясни сама тези свидетелски показания: Да, убитият беше ужасен човек, но не съм го убила аз.
Следващите свидетели бяха адвокатите на убития, призовани от обвинението да изложат допълнителни доказателства за мотив. Преди шейсетгодишният (тогава) Тони да се ожени за трийсетгодишната (тогава) Кайра, той изискал от нея да подпише предбрачно споразумение, което да урежда финансовите им отношения в малко вероятния случай, че се разведат. Двамата щели да си поделят родителските права върху децата, които биха се появили в резултат от брачния им съюз; на тях — както и на майка им — щяла да бъде осигурена щедра издръжка до навършване на пълнолетие. В случай, че бракът се разтрогнел без поколение, Кайра щяла да получи еднократна сума от 500 хиляди долара. Това било всичко.
Паркър не искаше да подчертава важността на тези показания, но реши да подложи свидетелите на кратък кръстосан разпит като намек за стратегията на защитата. Така щеше да създаде у съдебните заседатели впечатлението, че сами са се досетили за нещо в хода на делото.
— Дадено предбрачно споразумение може да бъде изменено във всеки един момент от страните по силата на споразумението за развод, нали? — попита той адвоката.
— Разбира се.
— А някой като Тони Бърк би могъл да реши, че иска да даде на Кайра повече пари, отколкото се предвижда в предбрачното споразумение, нали?
— Предполагам.
— И той би могъл да направи това, да кажем, срещу нейното обещание да не говори лошо за него след развода?
— Не мога да отговоря на този въпрос.
А пък на мен изобщо неми пука дали ще отговориш или не.
— Е, добре, благодаря. Нямам повече въпроси, госпожо съдия.
Показанията за предбрачното споразумение не изглеждаха нищо особено, докато не излезе вторият адвокат на убития, за да говори за завещанието на Тони Бърк.
Шокиращо, Бърк бил пропуснал да актуализира завещанието си, което предвиждало, че цялото му имущество ще бъде наследено от съпругата му, а ако тя почине преди него, от децата, родени от техния брачен съюз. Само че по времето, когато подписвал това завещание, той бил женен за Мериън Бърк, която малко по-късно му родила син — Едуард. Разбира се, при смъртта си Бърк вече не бил женен за Мериън. И точно там за Кайра се отваряла вратичката, през която можела да извлече огромна финансова изгода.