— Я, ето къде била! — прогърмя гласът му. — Младата сила на ФБР. Аз пък си мислех, че си на терен да събираш информация от източника.
Джесика се извърна усмихната.
— И това върших. Командирът на отряда ме дразни ужасно, затова говорих с помощник специалния агент, отговарящ за отрядите за борба с организираната престъпност, с което подозирам, че не си помогнах на кариерата, но тъй или иначе винаги съм предпочитала да преподавам химия.
— И какво ти каза уважаемият помощник специален агент?
— Нареди на разузнавателния отдел да разпореди на целия състав на нюйоркския офис спешно да събира оперативна информация. Всеки агент получи двайсет и четири часа да преслуша източниците си по убийството на Д’Амико или каквото изобщо успее да докопа за изпълнител на мокри поръчки от кръга на Джоуи Куфаро. Към това добавихме и всичко, свързано с убийството на Тони Бърк. Докладват се и положителни, и отрицателни резултати, нищо не се пропуска.
— Впечатляващо — каза усмихнат Бени. — И така, след като си успяла да вземеш завоя в движение, имам нова задача за нас двамата. — Той остави на бюрото си завития в хартия сандвич, обърна се към огромната бяла дъска, грабна гъбата и започна да бърше всичко на нея. — Искам тук снимките на онези, които имат някаква връзка с Тони Бърк и убийството му. Знам, че е примитивно, но аз съм визуален човек. Искам да се изправя срещу снимката и да я гледам. Лаптопът не ми върши същата работа.
— И аз съм така — отвърна Джесика. — С какво мога да помогна?
Той посочи компютъра и каза:
— Влез в Бюрото за автомобилна регистрация и ми принтирай снимките от шофьорските книжки на всички, които ти изброя. Ще ги налепим по дъската и ще използваме разноцветни маркери, за да ги съединим. Не някакви шантави вълнени конци като по сериалите.
Час по-късно цялата дъска беше покрита със снимки — на гангстери от фамилията Гамбино, особено свързаните с Джоуи Куфаро; на семейството на Тони Бърк: Кайра, Мериън, Едуард бяха и тримата там; на екипа и близките поддръжници на бившия губернатор; на жени, публично идентифицирани като жертви на сексуалните му апетити; на политическите му съперници. Беше странна смесица.
Бени и Джесика се дръпнаха крачка назад, за да се полюбуват на произведението си.
— Много снимки, много линии — каза той.
— Аха — отвърна тя. — Сега по-близо ли сме до самоличността на онзи, който го е убил?
— Не. Но още не сме приключили с фотозадачата. — Сочейки с широк жест към стелажите с класьори, заемащи останалите стени на помещението, Бени каза: — Искам да прегледаш всичките тези албуми, докато най-после си изям сандвича. Носа каза, че убиецът на Бърк бил някой от хората на Джоуи Куфаро. Тъй че започни от там. Проверявай етикетите с датите и търси всичко, което може да има връзка с Куфаро и неговия екип, после разшири търсенето до цялата фамилия Гамбино.
— И какво точно да търся? — попита Джесика.
— Започни с когото и да било от тези тук — почука по дъската той. — Нямам никакви данни за връзка между хората на Коза Ностра и семейство Бърк, но трябва да има някаква и може би ще ни излезе късметът да я открием.
Бени помисли малко и продължи:
— Всичко, което поражда у теб странно усещане. Най-вече връзки, в които няма логика, особено на някои от тези на дъската. Твоите колеги от Бюрото така и не осъзнаха това или може би не им се занимаваше, но сватбите, погребенията и помените на мафията са много важни, защото в тях мрежата от контакти се разширява много. Това не са само хора от дадена фамилия, събрани на едно място. Идват и членове на други фамилии, семейни приятели, така да се каже, защото трябва да демонстрират уважение към важния повод, и на такива събития човек може да засече всякакви необичайни връзки.
Той почука по един класьор с кокалчетата на пръстите си.
— Както и да е, в началото на всеки имаш индекс на действащите лица, а когато не съм успял да идентифицирам някого, съм оградил лицето му върху самата снимка. Набележи потенциалния кръг от лица, огледай всяко внимателно, после маркирай всичко, което ти прави впечатление. Паметта ми е добра, но дори аз не мога да помня ясно всяко събитие. Всички тези оплаквани по погребенията и помените ги познавам, все пак аз съм правил снимките, дявол да го вземе, така че, ако откриеш нещо, ще мога бързо да преценя дали е важно.
— Слушам и изпълнявам — отвърна Джесика.
Бени понечи да ѝ каже нещо шеговито за жаргона на школата в Куонтико, но се въздържа. Вместо това посегна към най-горния рафт на стелажа и докосна един класьор с надпис „Погребението на Куфаро“ върху гръбчето.