Нора трябваше да се овладее, преди да отговори:
— О, милинка, може би трябваше отдавна да поговоря с теб за това. Аз обичам татко ти, той ми е скъп и искам винаги да е член на семейството ни, но не го обичам така, както Вики, за да искам да се омъжа за него. Разбираш ли какво ти казвам?
— Да, баба казва, че влюбването колкото за цуни-гуни е различно от обичта към семейството. Това ли имаш предвид?
— Точно това, Соф. На мама умното дете!
Софи се усмихна и отново се залови със сладоледа си.
Телефонът на Нора иззвъня с мелодията от филма „Кръстникът“, която беше настроила на шега за номера на Бени Дугън. Всички глави в сладкарницата се извърнаха към нея, когато го грабна от малката мраморна масичка и прошепна:
— Ало?
Гласът му бумтеше като на човек, поел свръхдоза кофеин:
— Нора! Голяма новина, голяма! Имаш ли секунда? Джесика откри нещо огромно.
— Чуй, Бени, със Софи ядем сладолед в една сладкарница — каза тя, като гледаше омазаните в розово устни на дъщеря си.
Обикновено това би трябвало да е достатъчно, за да сложи край на разговора. Със Софи съм, на обществено място. Бени веднага би се извинил с уговорката, че ще позвъни по-късно. Но не и днес.
— Можеш ли просто да ме изслушаш? — попита той.
— Разбира се.
И тогава Бени изстреля като картечница онова, което Джесика бе открила, толкова високо, че Нора натисна бутона за намаляване на звука.
— Прилича малко на Кайра Бърк, но не е. Всъщност е Джина Куфаро, единственото дете на Джоуи. Израсна пред очите ми. След смъртта му се потули някъде. Иначе Джесика е права за човека, който я е прегърнал, за да я утешава; двамата изглеждат така, сякаш са нещо повече от опечалени, сякаш прекарват доста време един върху друг. Става дума за Конър Маккарти, мамка му, дясната ръка на Тони Бърк! Какво търси той на мафиотско погребение преди толкова години и защо се натиска с дъщерята на покойния капо пред очите на всички?! Кажи ми!
Бени не изчака отговор, а продължи с по-тих глас, но със същата картечна скорост:
— От години до мен достигат слухове, че във фамилията Гамбино имало жена изпълнител на мокри поръчки. Най-добрата. Невидима като сянка. Затова изобщо не се изненадах, когато Носа ни предложи „мостра“ от онова, което имал да ни каже. Помниш ли? Каза, че бил човек от кръга на Джоуи Куфаро, че му възлагали само най-важните задачи и според слуховете била жена. Е, помня я. Дъщеричката на Джоуи. Винаги се навърташе около татко си. Разбира се, като порасна, не можеше да членува в екипа му, защото беше жена, а мафията не е това, което ти би нарекла „прогресивна“ организация. Така че Джоуи може би ѝ е възлагал специални задачи, за я приобщи към подземния свят, без да минава през процедурата на „посвещаването“. После, след смъртта му — когато направих тези снимки — тя изведнъж изчезна. Пуф! — няма я. Но на кого му пукаше тогава, нали? Нямахме нищо за нея. Какво значение имаше, че е изчезнала? Но като че ли се е върнала.
Бени млъкна, за да си поеме шумно въздух.
— Обаче най-голямото ни попадение е онзи зализан тип, който я е прегърнал. Ето я връзката с Бърк.
Когато той приключи, Нора успя да прошепне само:
— Уау! — После добави с равен, неутрален тон, като майка, завела детето си на сладкарница: — Ще ти звънна, щом се прибера, става ли? — Прекъсна връзката, като се насилваше да не пришпорва Софи. Дръж се нормално. Дръж се нормално, повтаряше си. — Съжалявам, че трябваше да отговоря, Соф. Така се радвам, че ми разказа за Вики. Обещавам ти, че всичко ще е наред.
Докато гледаше как малкото ѝ момиченце поглъща с наслада сладоледа, Нора прехвърляше в ума си разказа на Бени: как дъщерята на Джоуи Куфаро може би изпълнява мокри поръчки на мафията и може би между нея и убития губернатор има връзка чрез онзи Конър. Не знам какво да мисля за всичко това. Изведнъж някакво странно усещане премина като вълна през нея и ѝ се прииска да каже още веднъж на Софи никога да не пази тайни от майка си.
Взеха един сладолед за бабата — шоколадов с настъргани бадеми и карамел, както винаги — и тръгнаха към къщи, без да стъпват върху фугите на плочите.
След като остави Софи в къщата на майка си, Нора продължи пеша към тясното си сутеренно жилище на Блумфийлд Стрийт. Навън беше още светло, но апартаментчето, както винаги, тънеше в полумрак. Тя светна лампата в кухнята, остави чантата си на барплота и отвори вратата на хладилника. Понечи да грабне едно кенче бира, но си спомни думите на Бени за токсичната смес от самота и алкохол. Затова извади диетично пепси, седна на едно от високите столчета и посегна към чантата, в която беше служебният ѝ лаптоп. В следващия миг отдръпна ръката си, стана, отиде в миниатюрната спалня и се върна с личния си лаптоп. Отвори го и се загледа в профила, който си беше подготвила за приложението за запознанства. „Нора от Хоубоукън“ звучеше дружелюбно и предразполагащо. Нора, която обича музеите, екскурзиите сред природата, децата и италианската кухня. Никога неомъжвана прокурорка с малка дъщеря, търсеща сериозна връзка.