Пръстите ѝ докоснаха тъчпада и полека преместиха курсора през незавършения профил до падащото меню най-горе, с което приложението я питаше дали Нора от Хоубоукън търси мъже, жени или и двете. Малката черна стрелка просто се спря там. Както десетки пъти досега, Нора я наблюдаваше, без да мига, докато очите ѝ се навлажниха и по бузите ѝ потекоха сълзи. Тя затръшна капака на лаптопа. Какво ми става? Аз дори не знам коя съм. Толкова съм самотна, а нямам представа с кого бих желала да бъда, по дяволите. Слезе от стола, смени пепсито със запотеното кенче бира и отвори служебния си компютър. Винаги се намираше работа за вършене. Какво от това, че нямаше интимен живот? Имаше си Софи, майка си, професията. Щеше да се върне на приложението за запознанства някой друг път.
15
За финал обвинението показа увеличена въздушна снимка, на която се виждаше къде е домът на Кайра Бърк спрямо местопрестъплението на Сентрал Парк Уест. Намираха се на двайсет минути пеша или девет минути с такси.
Застанал до снимката, Анди Куон прочете съвместна декларация: и двете страни приемаха, че ако бъде призован за свидетел, компютърният експерт на Нюйоркското полицейско управление ще даде показания, че телефонът на Кайра е бил изключен между деветнайсет и двайсет и един часа в деня на убийството, което не позволявало извличането на геолокационни данни за местонахождението ѝ в този времеви отрязък. На практика това означаваше: „Тя няма алиби!“.
След което Куон обяви:
— Обвинението приключи с излагането на тезата си, госпожо съдия.
Съдия Занис покани обвинението и защитата на кратко съвещание в кабинета си, за да изслуша и съответно да отхвърли задължителната молба на Паркър за сваляне на обвиненията срещу неговата клиентка поради недостатъчно доказателства.
— След като направи заключенията си в полза на обвинението, един добросъвестен състав от съдебни заседатели би могъл да открие извън всякакво основателно съмнение всички елементи на престъпление. А сега ви моля да се върнете в залата. Нека защитата да започне да излага аргументите си.
— Госпожо съдия — прекъсна я Паркър — Бихме желали да започнем да представяме аргументите си утре сутрин, на чисто.
— Разбирам това, господин Паркър, но до края на заседанието имаме още деветдесет минути и аз няма да губя времето на журито.
След като тримата заеха местата си в залата, съдия Занис каза:
— Господин Паркър, моля да призовете първия си свидетел.
— Да, госпожо съдия. Защитата призовава господин Конър Маккарти.
Свидетелят влезе в залата през страничната врата. Господи, приятелю, каза си Паркър, докато го наблюдаваше как се отправя към свидетелското място, така ли се обличаш, за да се явиш в съда?
Конър не ходеше приведен, но изглеждаше някак смутен, сякаш се надяваше да не го забележат. Което би било трудно, защото имаше вид на манекен, току-що дефилирал на модно ревю в Милано. Беше облякъл стоманеносив костюм със силно вталено сако, лилава карирана риза и тясна лилава вратовръзка, дюс. Панталонът му беше леко къс, за да се виждат карираните му чорапи в лилаво и черно над мокасините „Гучи“ с метална тока.
Докато се представяше, гласът на Конър, както обикновено, беше тих и без забележим акцент. Звучеше, сякаш е от онова мистично място по средата на атлантическото крайбрежие, където се раждаха водещите на новините в националните телевизии. Съдия Занис го подкани на два пъти да говори по-силно, докато той произнасяше буква по буква името си за съдебната стенографка.
Паркър започна с ясен и висок глас с надеждата свидетелят му да направи същото:
— Господин Маккарти, къде работите?
— В момента съм безработен след смъртта на моя работодател Тони Бърк.
— А на каква длъжност бяхте при господин Бърк?
— Бях началник на кабинета му. Изпълнявах тази роля, докато беше губернатор, а след като напусна, ме взе на работа в Семейния офис, както го наричат.
— Бихте ли обяснили на съдебните заседатели какво е „Семеен офис“?
— Разбира се, по същество това е претенциозен термин, използван от богаташите за менажирането на парите и живота им. При милиардерите Семейният офис дава работа на много хора, които инвестират, харчат или раздават парите на семейството. Бил Гейтс има такъв и на губернатор Бърк му допадаше начинът, по който звучи.