— А бихте ли описали накратко задълженията си?
— В Семейния офис или преди?
— И в двете ви качества.
— При губернаторството на Тони аз бях служител на щата Ню Йорк. Отговарях за правилното функциониране на екипа му, за събиране и предоставяне на информацията, която му беше нужна, за да си върши работата, и за гладкото изпълнение на графика му, такива неща. После, в Семейния офис беше различно, защото разполагахме с много малко хора, така че работата ми беше да върша онова, което бившият губернатор бе възлагал на целия си екип: съставяне на графика, организиране на пътувания, писане на речи, плащане на сметки, каквото се сетите. Както и специални проекти.
— Какви например?
— Например да упражня дискретно влияние от негово име, за да спасим статуята на Теди Рузвелт пред Природонаучния музей в съседство с жилището му. Той обичаше Рузвелт — бивш губернатор на Ню Йорк като него — и особено онази негова статуя на кон. Виждаше я от прозореца си. Но разни хора казаха, че е проблемна, защото скулпторът е поставил чернокож и индианец, стъпили на земята под него. Губернатор Бърк искаше да проверим дали не може да се направи някакво частно дарение или нещо такова, за да я спасим. Не се получи. Статуята беше преместена някъде в Северна Дакота.
— Познавате ли обвиняемата Кайра Бърк?
— Да.
— Бихте ли обяснили пред заседателите естеството на отношенията ви?
— Разбира се. Запознахме се в колежа, сприятелихме се, поддържахме връзка през годините, както подобава на състуденти и приятели от колежа. Или както би подобавало, предполагам.
— Къде следвахте и как се сприятелихте?
— В Йейл. Тя живееше в моето общежитие. И двамата бяхме с доста скромен произход. Предполагам, че това ни сближи, защото в Йейл беше пълно с деца на богати семейства от цялата страна. А и тя беше много интелигентна и с чувство за хумор. Може би с това трябваше да започна.
— Имали ли сте интимни отношения в някакъв момент?
Той отговори моментално:
— О, не, никога. Не че тя не е великолепна жена. Просто между нас нещата не стояха така.
— Споменахте произхода си, къде сте израснали?
— В Северен Бронкс. В квартал на ирландци и евреи. Място, каквото може да се намери само в Ню Йорк.
— Какво работеха родителите ви?
— Баща ми беше портиер в жилищна сграда в Манхатън. Майка ми работеше като камериерка в големите хотели.
— Споменахте, че сте запазили приятелството си с Кайра. Имахте ли някаква роля в брака ѝ с Тони Бърк?
— Да. Предполагам, че в известен смисъл нося вина за това. Беше през първия му мандат като губернатор. Той беше разведен. Знаех, че има желание да се вижда с жени, лично ми го беше казал. Двамата имаха голяма разлика, но знаех, че Кайра ще бъде огромен капитал за него, толкова умна и хубава, посветена на каузата да върши добрини. И ги запознах. Ожениха се около година по-късно. Честно казано, трябваше да се замисля малко повече как ще ѝ се отрази този брак.
— По време на това дело чувахме твърде много за… хм, недостатъците на губернатор Бърк. Вие знаехте ли за тях, когато ги запознахте?
— Не, макар че е трябвало много повече да си давам сметка. Като погледна назад, всичко това ми изглежда очевидно, но тогава просто не вярвах — не исках да повярвам — на нищо лошо, което се говореше за него. Мислех, че ако се ожени повторно, това би било добре за него както в личен план, така и за публичния му образ. Но сгреших и Кайра страдаше заради лошата ми преценка.
— Защо останахте при него след всичките тези разкрития от последните две години?
— Задавам си същия въпрос. Мисля, че просто от лоялност, неоправдана лоялност, но си казвах, че след като толкова време съм бил с него, не върви изведнъж да си тръгна.
Анди Куон не възрази на последните въпроси, но съдия Занис се намеси:
— Господин Паркър, накъде биете? Бившият губернатор Бърк не е предмет на делото, поне не в този смисъл.
— Да, госпожо съдия. Просто излагам обща информация. Ще мина нататък. — Обръщайки се към свидетеля, той попита: — Господин Маккарти, имало ли е случай преди смъртта на губернатор Бърк, когато сте обсъждали с него предбрачното му споразумение с Кайра?
— Да. Бяхме в кабинета му в неговия апартамент. Същата стая, в която е умрял. Искаше да предам на Кайра нещо от него. Бяха в бракоразводна процедура. Каза, че…
— Възразявам, госпожо съдия! — Анди Куон беше скочил на крака. — Това ще са непотвърдени слухове.