Съдия Занис изглеждаше объркана.
— Да, господин Паркър. Не виждам как… Приближете се и двамата, ако обичате.
Представителите на защитата и обвинението заедно със стенографката пристъпиха към съдийската банка.
— Господин Паркър — започна съдия Занис, — вие карате свидетеля да цитира изказване на лице, което съдът не може да призове. Да не би да разчитате, че точно за вас ще направя изключение?
— Не, госпожо съдия. Защото аз не представям на заседателите изказвания на Тони Бърк в потвърждение на верността на някаква моя теза. А за да им покажа ефекта им върху душевното състояние на моята клиентка, когато господин Маккарти ги е повторил пред нея. Обвинението твърди, че Кайра е имала финансов мотив, за да убие Тони Бърк. Господин Маккарти ще заяви под клетва, че Бърк го е помолил да увери Кайра, че има намерение да промени предбрачното споразумение, за да ѝ даде повече пари при развода. Ето защо това не са непотвърдени слухове, а факти, имащи отношение към делото.
Той се извърна и изгледа Анди Куон. Да, малкия, аз съм истински адвокат. Харесали ти как те изработих?
Съдия Занис се обърна към прокурор Куон.
— Значи той казва, че това не са непотвърдени слухове. Ставало дума за душевното ѝ състояние. Поддържате ли възражението си?
Направи някоя глупост, моето момче. Възрази отново и я накарай да зачеркне това от протокола, за да има за какво да се хвана при обжалването.
Куон замълча и погледна нагоре, сякаш отговорът беше написан на тавана. После каза:
— Обвинението оттегля възражението си, при условие че съдът даде указания на заседателите относно ограниченото приложно поле на исканите показания.
Бил си по-умен, отколкото изглеждаш.
Заседанието продължи и съдия Занис каза:
— Обвинението оттегли възражението си. Свидетелят може да отговори на въпроса. Ще помоля стенографката да прочете последния отговор.
Стенографката грабна листовете, изплюти от тайнствената ѝ машина, и ги запрелиства, като четеше на глас от странните знаци:
— „Искаше да предам на Кайра нещо от него. Бяха в бракоразводна процедура. Каза, че…“.
Конър гледаше объркано, но съдия Занис го подкани любезно:
— Може да продължите, господин Маккарти.
— О, благодаря. Каза ми да предам на Кайра, че ще остане доволна. Той нямало да се позовава на предбрачното споразумение, щял да се погрижи да е финансово обезпечена след развода, стига да подпишела, че се ангажира да не разкрива информация.
— Вие предадохте ли ѝ какво е казал? — попита Паркър.
— О, да, веднага, още същия или на следващия ден. Не си спомням точно.
— А тя какво каза?
Анди Куон понечи да стане от мястото си, но съдия Занис не го изчака:
— Господин Паркър, предполагам, че представяте тази информация в същата връзка?
— Да, госпожо съдия.
— Е, добре. Дами и господа съдебни заседатели, сега е моментът да ви дам някои указания. По силата на законите на щата Ню Йорк нищо от онова, което някой е казал извън съда, не може да се приема за доказателство. Може би и преди сте чували понятието „непотвърдени слухове“, което ще рече всякакви изказвания, направени извън съда, за които една от страните твърди, че са истина. Обикновено ние не ги допускаме като доказателства, освен ако не попадат в някое от общоприетите изключения на правилото. Понякога обаче дадено изказване може да бъде допуснато от съда като доказателство независимо от верността му, защото се отнася към нещо, нямащо общо с неговото съдържание. В нашия случай защитата няма за цел да докаже дали изказванията на господин Бърк относно предбрачното споразумение са верни, а само, че са стигнали до Кайра Бърк и са имали определено въздействие върху нея. Това е основанието, на което допуснах господин Маккарти да даде показания относно твърденията на господин Бърк, както и основанието, на което ще му разреша да каже каква е била нейната реакция. Надявам се това разяснение да ви е от полза. Господин Паркър, може да продължите.
— И какво каза Кайра, когато ѝ предадохте думите на Бърк?
— Нещо като: Радвам се да го чуя, но не съм убедена, че приемам идеята за СНИ.
— СНИ?
— Споразумение за неразкриване на информация. Губернатор Бърк искаше Кайра да се ангажира да не говори лошо за него. Той си падаше по такива споразумения и беше накарал много от нас да подпишем по едно.
— Защо някой би имал проблем да подпише СНИ? Анди Куон скочи на крака.
— Възразявам, госпожо съдия!
— Приема се — отвърна съдията. — Този свидетел не е призован в експертно качество.