— Е, добре, оттеглям въпроса. Господин Маккарти, случвало ли се е да се поколебаете да подпишете СНИ на господин Бърк?
— Да.
— Защо?
— Защото това би ограничило способността ми да говоря за нещо, за което имам какво да кажа. Както е ставало.
— Какво имате предвид?
— Мълчах си за отношенията на губернатора с разни жени. Сега си мисля, че е трябвало да проговоря, но се боях, че ще наруша споразумението и ще бъда даден под съд.
— Според вас Кайра отказала ли е да приеме предложението за промяна в предбрачното споразумение?
— До смъртта му не чух нищо за това.
— Благодаря ви. Нямам други въпроси.
Анди Куон беше отново на крака и за пръв път тонът му звучеше ехидно:
— Господин Маккарти, последно, кое от двете е вярно: че не сте знаели дали Тони Бърк е сексуален хищник, или че сте се притеснявали да не нарушите вашето СНИ?
Паркър реши да не изказва възражение. Конър ще се справи сам.
— Както и двете, така и никое.
Това принуди Куон да зададе отворен въпрос:
— Какво искате да кажете?
— С времето научавах все повече за Тони Бърк, което ме караше все повече да се страхувам за моето СНИ.
— Знаехте ли, че издевателства над жени?
— Не, но е трябвало да знам. Сега ми изглежда очевидно.
Куон нямаше да стигне доникъде с тези въпроси, затова смени посоката:
— Къде се състоя разговорът, който казвате, че сте провели с Кайра?
— Мисля, че по телефона.
— Мислите или знаете?
— Имам основание да съм сигурен, понеже с нея не се виждахме много често.
— Но тя е разбрала, че Тони Бърк не ѝ предлага пари, без да иска нещо в замяна, нали?
— Да, той искаше СНИ.
— А към момента вие вече сте знаели, че тя го мрази, и то не без причина?
— Знаех.
— И че е била дълбоко възмутена от сексуалните издевателства на облечени във власт мъже?
— Да.
— И че никога е нямало да приеме да си мълчи за неговите?
— Това не го знам. Нямам представа какво беше решила за себе си. Освен това още тогава, както и сега, много жени вече казваха истината за губернатора.
— Но тя така и не ви е споделила решението си?
— Именно.
— Тони Бърк е бил убит преди това.
— Аз не смятам, че има връзка между тези две неща, но формално сте прав, че той беше убит, преди да науча отговора ѝ, защото още не съм го научил.
— Нямам повече въпроси, госпожо съдия.
Паркър се поспря за момент. Това леко ни уязви, но Кайра ще изчисти всичко.
— Нямам повече въпроси, госпожо съдия.
16
Бяха в заседателната зала в кантората на Паркър близо до върха на една стъклена кула в Долен Манхатън с изумителна гледка към Нюйоркското пристанище и Статуята на свободата.
— И така, какво мислиш? — попита Кайра.
Мисля, че сме напълно, тотално прецакани.
— Ами няма да ни е никак лесно — каза вместо това той. — Те изложиха тезите си доста добре, дори по-добре, отколкото можеше да се очаква. Имат колкото щеш доказателства за наличие на мотив, както и за възможност…
— Но ти… — започна тя.
— Но аз накарах Рамирес да каже, че си мила жена. След което изтърси, че може би не си била на себе си, след като си убила съпруга си за пари.
Той погледна към масата, после отново вдигна очи към Кайра, която изглеждаше, сякаш някой ѝ бе изпуснал въздуха.
— Виж, съжалявам, ако ти действам депресиращо. Просто съм много уморен. Знаехме, че тяхната теза ще е убедителна, но пък имаме теб. На заседателите няма да им е лесно да те изслушат, после да се обърнат срещу теб и да те обявят за виновна. Днес Конър ни помогна с промяната на предбрачното споразумение, но от теб се иска да наблегнеш на онова споразумение за поверителност. А пък аз ще се опитам да призова Мериън и Едуард като свидетели, за да кажат хубави неща за теб и лоши за Тони.
Кайра го прекъсна:
— Смяташ, че Мериън ще се навие да свидетелства, след като току-що публично я набеди, че е имала мотив да убие Тони? Беше страхотно, между другото, но мисля, че трябваше да го обсъдим преди това.
— Е, да — отвърна той. — Съжалявам. Обладан бях от Светия дух, както когато подхвърлих онова за мафията във встъпителната си пледоария. Но ти беше тази, която я включи в списъка на заподозрените, не помниш ли?
— Така е, но тя ще е бясна.
— Може би — отвърна Паркър. — Така или иначе, Мериън няма избор. Получила е призовка. Може и да ѝ е неприятно, но Тони ѝ беше къде-къде по-неприятен, така че все пак очаквам да каже нещо хубаво по твой адрес. Би било страхотно първата съпруга и синът да се застъпят за теб. А пък аз ще се опитам да накарам поне единия от тях, ако не и двамата, да подхвърлят, че Тони е имал врагове в подземния свят. А може и отново да се окажа обладан от Светия дух и да я попитам тя ли е убила Тони. Човек никога не знае.