Паркър стана сериозен.
— Но много, много ми се иска да можех да предложа някаква алтернативна теория, нещо, в което онези дванайсет заседатели да се вкопчат с две ръце, а теб да те пуснат да си ходиш.
— И как ще стане това?
— Не съм сигурен.
Известно време поседяха в мълчание, което Паркър наруши:
— Моят човек разправя, че федералните ровели като побъркани, но щяло да им отнеме време да намерят нещо, а ние нямаме време. Освен това току-що ги били отсвирили от манхатънската прокуратура, така че не могат да разчитат на помощ от там. Може би е най-добре да получа удар и да вляза в интензивното.
Тя не се усмихна.
— Шегувам се. Ей, ей, къде отплава?
Кайра примигва и фокусира погледа си върху него.
— Тук съм, мислех си нещо. Мога ли да ти задам един въпрос?
— Разбира се — отвърна той.
— Ако бъда обявена за виновна, съдийката ще отмени веднага гаранцията ми, нали?
— Виж, хайде да не…
Кайра го прекъсна. Гледаше го със стъклен поглед, по носа и горната ѝ устна беше избила пот.
— Моля те — каза тя с треперещ глас, — просто отговори на въпроса ми. При дело за убийство ще ме затвори още с прочитането на присъдата, нали?
Той поклати глава, като чу въпроса, но отговори:
— Да, най-вероятно. След произнесена присъда за убийство играта се променя, няма връщане назад.
Тя задиша учестено и очите ѝ се напълниха със сълзи.
— Не мога, Матю. Няма да издържа в килия. Видя ме тази сутрин. Нищо на света не ме плаши повече от това. Аз просто не мога да вляза в затвора. Това ще ме убие.
Паркър хвана ръката ѝ.
— Хей, хей! Няма да стане така. Ще намерим изход от ситуацията. Запомни, нужен ни е само един заседател, който да ти вярва. Ще се справиш. Върви си у дома и се наспи хубаво. Утре сутринта ще се видим в съда.
17
Беше ранна сутрин, затова всички, които идваха на съвещание в кабинета на Кармен Гарсия, си носеха чаши с кафе. Той беше достатъчно обширен, за да побере канапе — сериозна привилегия в света на федералните служители. Нора седна на стола до бюрото на шефката си, а Бени и Джесика върху синята изкуствена кожа на канапето до прозореца.
Кармен изслуша рапорта на Нора за разкритата връзка между Джина Куфаро и Конър Маккарти.
— Е, добре, и какъв е планът за следствени действия? — Тя погледна към Бени и добави: — Нора ми каза за милата ви среща в манхатънската прокуратура вчера.
Бени забеляза, че Нора гледа през прозореца, затова реши да се намеси:
— Нора може да ме поправи, ако пропускам нещо, но планът, който разработихме заедно, е да си съдерем задниците, за да съберем всичката налична информация за връзките между Джина и Конър. Пълен разбор на всякакви възможни контакти между тях: служебни, лични, през електронни устройства, съвместни пътувания — всичко, както си му е редът.
Той кимна към Джесика.
— ФБР е изцяло задействано. Джесика говори с нейния помощник специален агент да осигурят цялостно физическо наблюдение и на двамата от СПЕ и СОЕ тук и в Маями, където понастоящем живее Джина.
— Ти да видиш — каза Кармен. — Наистина са се задействали. По-добре късно, отколкото никога.
Физическото наблюдение се извършваше от специализирани екипи за следене на хора, с каквито разполагаха само офисите на ФБР в основните градове на САЩ. Едно СПЕ, или специализиран проследяващ екип, се състоеше от невъоръжени служители на ФБР, които нямаха статут на агенти и по нищо не приличаха на такива — поне в представите на гангстерите и шпионите. Специализираният оперативен екип — СОЕ, — също така използван за следене на хора, беше съставен от въоръжени агенти на Бюрото, което донякъде ограничаваше гъвкавостта и способността им да се сливат с фона и да се въплъщават в разни роли, но този компромис си струваше, когато обектите на следене бяха опасни престъпници, потенциално склонни към насилие.
На практика никой от обектите не забелязваше опашката. Екипите бяха като призраци, както ги и наричаха неформално в Бюрото. Призраците използваха всевъзможни превозни средства, а самите те бяха от всякакви човешки типажи и се дегизираха по всевъзможни начини, за да се впишат в една сложна хореография, обвивайки обекта в неуловима паяжина. Понякога, когато обектът имаше делова среща в ресторант, практически всички клиенти на заведението бяха призраци — стари и млади, слаби и дебели, бели и чернокожи, латиноси и азиатци, хипари и сухари, избръснати и брадясали; понякога и всички превозни средства отвън на улицата бяха техни — фургони за сладолед, спортни коли, мотоциклети, микробуси, таксита.