Те се движеха насам-натам, разговаряха и спореха помежду си, щураха се безцелно, отиваха до тоалетната, напускаха и се връщаха в периметъра на наблюдение. Но всички слушаха внимателно указанията на хореографа в миниатюрните си слушалчици. Това беше една от най-малко известните и обвеяни в мистика функции на ФБР, жизненоважна при проследяването на вражески шпиони и крупни международни престъпници — толкова важна, че призраците избягваха офисите на ФБР и вместо това ползваха за база отдалечени тайни места, където паркираха колите си и се преобличаха за поредния балет.
— Искам да видим дали можем да докажем връзката между Джина и Конър — продължи Бени. — Както навремето, така и сега. Освен това искам да съставя карта на движенията ѝ и да ги съпоставя с неразкрити мафиотски убийства. Ако тя е извършителката, за която се носят слухове, може би ще установим някаква закономерност, която да ни бъде от полза.
Нора беше престанала да гледа през прозореца.
— И ще бълваме призовки и съдебни заповеди, каквито ще са ни нужни, за да си съставим цялостна картина. Джесика и колегите ѝ вече са се свързали със съответните органи, за да задействат по спешност процеса.
— Добре — каза Кармен. — А какво казва манхатънската прокуратура?
— Хм… — отвърна Нора. — Те си гледат делото срещу Убийцата Кайра. На практика ни казаха къде да си заврем теориите, основани на „мострата“, подадена ни от убит съдействащ свидетел. Но открием ли нещо, ще им натрием носа.
Нора помълча няколко мига, после продължи:
— Странното е, че ако се вярва на медийните публикации около процеса, защитата почти сигурно е надушила евентуалната връзка с мафията. Матю Паркър казал нещо в този смисъл във встъпителната си пледоария. Не съм сигурна за какво точно става въпрос, но ще наблюдаваме внимателно и ще си мълчим, докато нямаме нещо на ръка. Ще работим здраво по тази линия и ще те държим в течение.
— Добре — каза Кармен. Вдигна показалец към тавана и добави: — А като се има предвид, че отгоре ни е даден празен чек, не виждам смисъл да докладваме на шефа в този момент. Така че на работа.
— Ей, добре ли си? — попита Бени, докато вървяха към кабинета на Нора.
— Да, защо?
— Тази сутрин не ми изглеждаш във форма. Всичко наред ли е с детето?
— Да, да, екстра си е. Не е това. Чух, че Ник ще се жени, и, кой знае защо, се вкиснах. Ще се оправя. Но благодаря, че питаш.
Както крачеха по коридора, тя докосна ръката на Бени и двамата се спряха, докато Джесика продължи напред. Нора попита шепнешком:
— Случайно да си бил ти този, който е подшушнал на твоя приятел Паркър, че е възможно убийството да е дело на мафията?
Бени я изгледа.
— Сигурна ли си, че искаш да чуеш отговора?
— Ами да. Затова те попитах.
— Аз бях.
— Преди да пречукат Носа?
— Да.
— Господи, Бени. Разбирам защо би желал да му го кажеш, но наистина ли му имаш пълно доверие? На мен също не ми е приятно да си мисля, че съдят невинна жена, но някаква изпусната дума е довела до смъртта на Носа, а от това, което знаем, Кайра може наистина да е виновна.
— Готов съм да му поверя живота си. И съм го правил буквално в миналото. Вярвам му така, както вярвам на теб.
— Е, добре. — Продължиха напред, но тя отново докосна ръката му и пак се спряха. — Аз също ти вярвам като на брат, но не може да вършиш разни неща зад гърба ми. Разбирам, че двамата с Паркър се знаете от отдавна, но трябва да ми споделяш всичко.
Той кимна.
— Права си, сгреших. Няма да се повтори.
Продължиха да крачат мълчаливо.
Джесика ги чакаше пред бялата дъска, вече покрита със снимки и начертани между тях разноцветни линии. Нора постоя няколко мига до нея, после попита:
— Имаме ли и други снимки на Кайра Бърк?
— Цяла купчина — каза Джесика, като посочи бюрото си. — От всевъзможни медии. Имаме и полицейската снимка при арестуването ѝ.
Нора пристъпи към бюрото, отвори класьора и се загледа в снимката от полицейското досие, защипана с телбод от вътрешната страна на корицата. После каза на висок глас:
— Знаех си. В съдебната зала ми се стори позната. Да, познавам я, или по-скоро, я познавах. От колежа. Тогава се казваше другояче. Мисля, че Лизи.
Тя продължи да чете досието.