От кратката си подготвителна среща с него Паркър бе установил, че за човек, устремен към президентския пост, даването на показания на това дело не е изгодно. Ще — не ще, Едуард носеше фамилното име на баща си, което, разбира се, имаше известна стойност пред слабоинформираните избиратели. Неговите поддръжници били почти изцяло от тази категория, призна той, така че нямал интерес с появата си в съда да им напомня какво мръсно копеле е бил баща му. Не че той някога би използвал подобен език.
— Господин Бърк — започна Паркър, — моля ви да се представите накратко пред съдебните заседатели.
— Разбира се — каза Едуард, като гледаше право в него. — Аз съм син на Мериън и Антонио Бърк. Израснах в Манхатън, завърших университета „Сиракюз“, където открих двете най-важни неща в живота ми: моята изумителна съпруга Анджела и моя Бог и спасител Исус Христос. Всъщност с Анджела се запознахме на сбирка на Християнското студентско дружество в предпоследния курс. Оттогава тя и вярата са смисълът на живота ми.
— Деца?
— Да, четири невероятни дечица.
— Споменахте важната роля, която Анджела и християнската вяра играят в живота ви. Влияеха ли те по някакъв начин на отношенията ви с вашите родители?
— Не и с майка ми, която си остана моят най-близък приятел и съветник. Ако не, броим Анджела, разбира се. Но доведе до обтягане на отношенията с баща ми, който беше атеист и не изпитваше особено уважение към религиозните вярвания на околните.
— Какво правихте след колежа?
— Посветих две години на магистратурата си по бизнес администрация в Харвард, после постъпих във фирма за финансов мениджмънт, където работих до миналата година. Напуснах с намерението да прекарвам повече време със семейството си и да търся други начини да служа на нашата велика страна.
Паркър знаеше, че трябва да задава внимателно следващите си въпроси, защото Едуард беше много по-сдържан в подкрепата си за Кайра. Той вече му бе казал на четири очи: „Лично аз не вярвам, че вашата клиентка е убила баща ми, но все пак не е изключено да е била тя. Затова не желая да заемам категорична позиция, ако разбирате какво искам да кажа“.
И Паркър го бе разбрал. Едуард нямаше намерение доброволно да изказва подозрения, че може би мафията е убила баща му, но това нямаше значение, съдия Занис така или иначе нямаше да ги допусне.
— Познавате ли Кайра Бърк?
— Да, разбира се.
— Познавате ли нейни приятели или колеги?
— Много от тях. От разни благотворителни събития и други такива.
— Каква е репутацията ѝ в нейната социална среда?
Едуард се обърна към заседателите и каза с топъл глас:
— Известна е като честна, сърдечна и надарена личност. Мнение, което аз напълно споделям.
Не беше зле, помисли си Паркър, като се има предвид, че е заподозряна в убийството на баща ти. От теб ще излезе страхотен кандидат-президент.
— Нямам повече въпроси, госпожо съдия.
Анди Куон сякаш не се страхуваше особено от Едуард, но зададе само един въпрос:
— Господин Бърк, вие не сте лично запознат с фактите по делото, нито с показанията, които чуха съдебните заседатели, нали така?
Въпросът беше едновременно глупав и многозначителен, но Паркър не възрази срещу него, още повече че Едуард каза просто „не“.
Дотук не беше зле. Шоуто със семейство Бърк на практика си струваше. Сега ако може и Кайра да кара по сценария…
След обедната почивка дойде ред на Кайра. Това беше нейният най-добър и последен шанс: собствените ѝ показания.
— Добър ден, дами и господа. Господин Паркър, готов ли сте да продължим?
— Да, госпожо съдия. Защитата призовава Кайра Бърк.
Кайра се надигна бавно от масата на защитата и тръгна към свидетелското място. Тя наистина наподобяваше по странен начин първата госпожа Бърк, но днес стилът ѝ изглеждаше значително по-обран след десетсантиметровите токчета на Мериън. За своя голям момент Кайра носеше тъмносиня рокля до коляното със сако в същия цвят и сини обувки с петсантиметрови токчета. Косата ѝ беше прибрана на конска опашка, така че се виждаха дискретните ѝ сребърни обици. Личеше си, че е притеснена.