Насочвана от въпросите на Паркър, тя разказа на съдебните заседатели историята на живота си, точно както бе репетирала с него в кухнята си на Поумандър Уок. Пропаднали и отсъстващи родители, рано починала майка. Отгледана от баба си и дядо си в безличното градче Истън, Пенсилвания. После в Йейл, в Колумбийския, наставнически програми за момичета от рискови групи, разработване на феминистки законови политики, академична кариера в Колумбийския университет, бракът ѝ с Тони, арестът ѝ за убийството му.
— Вие ли убихте Тони Бърк? — попита Паркър с тържествен тон, изговаряйки бавно всяка дума.
Кайра извърна глава към съдебните заседатели и отговори със същия тон и отчетливост:
— Не, не съм.
— Къде бяхте по времето, когато е бил убит?
— В дома си.
— Какво правехте?
— Преглеждах студентски работи на кандидати за стипендия, доколкото си спомням. Това влиза в служебните ми задължения.
— Чухте свидетелски показания, че телефонът ви е бил изключен по това време. Вярно ли е?
— Да. Знам, че звучи старомодно, но винаги изключвам телефона си, когато върша работа, изискваща концентрация.
— Защо просто не изключите звука?
— Защото, ако направя това, знам, че все пак е включен, и си мисля какви есемеси получавам, какви известия пропускам. Проклетото устройство святка с дисплея си и краде от вниманието ми, както си лежи някъде живо. Затова го изключвам. Освен това чета документи на хартия, колкото и праисторически да звучи това.
Паркър вдигна един лист и каза:
— Госпожо съдия, бих желал да прочета съвместна декларация на обвинението и защитата, ако ми разрешите.
— Разрешавам — каза съдия Занис.
— Страните заявяват съвместно, че ако бъде призован като свидетел, представителят на „Върайзън“ ще даде показания, че веществено доказателство номер едно на защитата представлява достоверна разпечатка на информация, отнасяща се до айфона на Кайра Бърк, по-конкретно, интервалите, през които е бил изключен през последните шест месеца. Страните се договарят също веществено доказателство номер едно да бъде представено без допълнителни свидетелски показания. Въз основа на това — продължи той — ние го представяме на вниманието на съда.
— Доказателството е прието — обяви съдия Занис.
След това Паркър показа разпечатката на мониторите в съдебната зала и заедно с Кайра посочи десетки случаи, когато телефонът ѝ е бил изключен за час-два.
— И така, какво се случва с телефона ви, Кайра?
— Точно това, което казах. Изключвам проклетото нещо, за да не го мисля и да мога да си върша работата.
Паркър погледна към бележките си и смени темата:
— Чухте всички твърдения за някакъв ваш финансов мотив, нали?
— Да, чух ги.
— Да започнем със завещанието на Тони Бърк. Имахте ли някаква информация какво съдържа то?
— Не и преди да започне това дело.
— А какво ще кажете за предбрачното споразумение? Какво съдържаше то?
— Както чуха и съдебните заседатели, подписах споразумение, по силата на което в случай на развод щях да получа еднократна сума от половин милион.
— Защо го подписахте?
— Исках да се омъжа за него, парите му не ме интересуваха. Както не ме интересуват и сега.
— Показанията на Конър Маккарти в това отношение отговаряха ли на истината?
— Да. Обади ми се един ден малко преди смъртта на Тони, за да ми каже, че той възнамерява да промени предбрачното споразумение и при развода да ми предостави много повече пари. Но само при условие, че подпиша споразумение за неразкриване на информация, така че да нямам право да говоря за нищо, което може да съм научила по време на нашата връзка.
— Какво изпитахте към Тони тогава?
— Не бях изненадана. За него всичко в живота му беше сделка, договорка. Мисля, че искаше от мен да си мълча и беше готов да плати за мълчанието ми. Такъв беше Тони. Все гонеше поредната сделка.
— Смятахте ли да подпишете споразумението?
— Не. Никога.
— Защо?
— Видях как постъпи с онези жени и как използва споразуменията като оръжие срещу тях. Нямах намерение да бъда част от това. Може би звучи странно, но парите не ме интересуваха. Според предбрачното споразумение щях да получа петстотин хиляди, което са си много пари, поне в моите очи. Имам и добра работа със здравни осигуровки в Колумбийския университет. Исках да бъда свободна, за да кажа истината за него.