Паркър направи пауза, за да придаде по-голям ефект на думите си:
— Вие ли го убихте?
Тя отговори, обърната към заседателите:
— Не.
— Нямам повече въпроси, госпожо съдия.
19
Анди Куон отиде до катедрата и просто застана там. В съдебната зала се възцари тишина, която продължи толкова дълго, че заседателите започнаха да извиват глави, за да го оглеждат.
Добър ход, хлапе, помисли си Паркър. Засилваш съспенса.
Най-после Куон проговори:
— Госпожо, как се казвате всъщност?
Въпросът изненада Кайра. На Паркър му се стори, че гръдният ѝ кош се повдига, сякаш си поемаше въздух, но тя бързо се съвзе.
— Кайра Бърк.
— Да, чухме неведнъж това име, но как е цялото ви моминско име?
Паркър видя едва забележимото потръпване на тялото ѝ.
— По рождение бях Елизабет Кайра Подолски.
— През по-голямата част от живота си сте били известна като Лизи, вярно ли е това?
— Да. В детството ми и по време на следването.
— А след като завършихте, искахте хората да ви наричат Кайра, така ли?
— Да.
Стиснала челюст, тя вече пронизваше Куон с поглед.
Паркър беше затъкнал палци под тирантите си и ѝ крещеше мислено: Нямам представа накъде, по дяволите, бие тоя, но ти казах да се държиш добре през цялото време, дявол да те вземе!
— И целта е била да си сътворите нов образ, така ли?
— Не.
— Наистина ли? След като са ви наричали Лизи двайсет и две години, защо изведнъж решихте да станете Кайра?
— Лизи ми звучеше някак детско — каза Кайра, после добави: — Малко като Анди.
О, не! Какви ги вършиш, по дяволите!
Куон подмина закачката и запази равния, но настъпателен тон:
— Но Елизабет е име на зряла жена, което вече ви е било дадено. Всъщност то е било първото ви истинско собствено име. То също ли ви е звучало детско?
— Не, но не ми харесваше.
— Защо?
— Не си спомням.
Куон вече разбираше, че е негова.
— Вие наскоро сте завършили Йейл и изведнъж решавате да не използвате истинското си собствено име, но не помните защо не ви е харесвало, това ли е вашият отговор?
— Точно така. Просто Кайра ми харесваше повече.
Куон вдиша шумно през носа си.
— Не е било заради името, нали, госпожо Бърк? Просто сте искали да си изградите различен образ, така ли е?
— Може би.
Паркър вече движеше палците си нагоре-надолу по вътрешната страна на тирантите. Чакай малко, значи това, което каза на заседателите преди трийсет секунди, че не си харесвала името си, е било лъжа? Ти току-що си призна, че си излъгала съдебните заседатели? О, боже господи!
— Преобразяването е било основна тема във вашия живот, нали?
— Не разбирам какво искате да кажете.
— Ами Лизи Подолски става Кайра Подолски, студентка по право в Колумбийския университет, което е доста далече от Истън. После, след като сте завършили право, сте променили официално името си на Кайра Елизабет Полсън, нали, госпожо Бърк?
— Да. Мнозина си сменят имената. Имах и причина, защото всички ми казваха Кайра, но много хора трудно произнасяха Подолски. Така че напълно законно смених името си на Кайра Елизабет Полсън.
Какво, по дяволите, прави тя и защо неми е споменала нито дума за тази идиотщина със смяната на имената? Сега ще дерайлира, а съдебните заседатели се събудиха и поглъщат всяка дума. Мамка му!
— И така, вие станахте Кайра Полсън, преподавател по право, и под това име се запознахте с губернатора на Ню Йорк и станахте Първа дама на щата, госпожа Кайра Бърк. Още едно ново име за вас, нали?
От отговора ѝ буквално капеше сарказъм:
— Правилно.
— Госпожо Бърк, може ли да приемем, че всички тези смени на имената са били част от плана ви самата вие да забогатеете и да имате власт?
Паркър беше вече на крака.
— Възразявам, госпожо съдия!
— Възражението се приема — отвърна рязко съдия Занис. — Задайте следващия си въпрос и нека бъде по същество.
— Да, госпожо съдия — отвърна Куон. — Госпожо Бърк, вашият съпруг беше превърнат в парий, както сте го планирали, нали?
Паркър пусна тирантите си да изплющят и скочи от стола си.
— Възразявам, госпожо съдия. Това са спекулации.
— Приема се — каза съдия Занис. — По същество, господин Куон.
След като се убеди, че е успял да хвърли в смут Кайра, която изглеждаше изнервена, натикана в ъгъла и гневна, Куон смени тактиката и превключи на донякъде съчувствен тон: