— Тони Бърк е бил жесток, безчестен сексуален хищник, това ли казвахте за него на колегите си?
— Да.
— И сте го мислили, нали?
— Да, и още го мисля.
— Той ви е отнел трийсетте, така ли?
— Не разбирам.
— Запознали сте се с него като трийсетгодишна, разделили сте се миналата година, когато сте били на трийсет и девет, а сега, когато сте на четиресет, той е мъртъв.
— Математиката ви е вярна.
— Посветили сте едно десетилетие от живота си, когато сте били в своя разцвет, на един жесток, безчестен сексуален хищник.
— Да, макар в началото да не го знаех.
— Защото ви е излъгал, така ли?
— Да.
— Тоест той ви е подмамил да прекарате с него десет години, през което време сте носили името му.
— Може и така да се каже.
— А нещата, за които ви е лъгал и които е причинявал на жените, са същите неща, на които сте посветили професионалния си живот, за да ги изучавате и да се борите с тях, нали?
— Да. Овластяването на жените и борбата с властовите дисбаланси, позволяващи на мъжете да превръщат жените в жертви, са важна насока от моята работа.
— А сега трябва отново да се преоткривате, така ли?
— Не разбирам какво имате предвид.
— Кайра Бърк вдовицата, жертва на хищника Бърк заедно с още толкова много жени.
— Това въпрос ли беше?
— Ето го и въпроса, госпожо Бърк. Не е ли вярно, че сте отдали едно десетилетие от живота си на човек, олицетворяващ всичко онова, с което сте се борили?
— Може и така да се каже.
Кайра вече не изглеждаше объркана. Беше хладно преценяваща, клинично точна, почти безмилостна. Паркър беше много разтревожен, изпъваше тирантите си и полагаше големи усилия да изглежда отегчен, едва ли не отнесен нанякъде.
— Как ви накара това да се чувствате? — попита Куон.
— Гневна.
— Гневна? Не мразехте ли Тони Бърк? Чухме първата му съпруга да казва нещо в смисъл, че го мразела с „енергията на хиляда слънца“. Това описва ли акуратно начина, по който сте се чувствали и вие?
— Да, мисля, че да. Изразът не е мой, но улавя донякъде чувствата ми.
— Съжалявате ли, че е мъртъв?
Кайра помълча малко, после повдигна брадичка и отговори спокойно:
— Не, всъщност се чувствам облекчена.
Претъпканата зала изригна в мощен ропот. Малцината заседатели, които си водеха бележки, вдигнаха рязко глави. Съдия Занис заудря с чукчето си.
Паркър вече панически изопваше тирантите си. Репетирахме десет пъти този въпрос. Правилният отговор беше: „Него обичах, но не искам който и да било да изгуби живота си“. Ти какво, полудя ли?
Опиянен от успеха си, Куон повиши глас:
— Вие бихте ли убили Тони Бърк, ако знаехте, че няма да ви хванат?
— Не, не бих — отвърна Кайра.
Забави се с една милисекунда с отговора! На такъв въпрос се отговаря с „не “ още преди да е зададен до край. Усетих го. И заседателите са го усетили, дума да няма. Какви ги вършиш, по дяволите?
Куон понижи глас, като се опитваше да обобщи всичко чрез отговора на Кайра:
— Знаели сте, че той взема инсулин.
— Разбира се.
— Знаели сте къде държи инсулина в жилището си.
— Да.
— Знаели сте и кода на асансьора.
— Да.
— А Тони Бърк е държал на вас, нали? Вие сте били тази, която го е оставила, а не той вас, прав ли съм?
— Точно така.
— Значи едва ли би се почувствал нещастен, ако се отбиете при него?
— Предполагам, че не.
— Едва ли би се опитал да ви спре, нали?
— Не, не би се опитал.
— А пък вашето алиби е, че сте били сама вкъщи, на, има-няма, километър и половина от там, а телефонът ви е бил удобно изключен по времето, когато жертвата е била убита?
— Да.
— И очаквате съдебните заседатели да повярват, че жената, която видяхме на записа от фоайето, която прилича на вас, която портиерът разпозна като вас, всъщност не сте вие?
— Да.
Съдебната зала притихна, заседателите я гледаха като хипнотизирани.
— Нямам повече въпроси, госпожо съдия.
Куон погледна към ложата на заседателите и поклати едва забележимо глава, преди да тръгне към масата на обвинението.
Съдия Занис се покашля, сякаш за да привлече вниманието на всички в залата.
— Господин Паркър, имате ли допълнителни въпроси към свидетелката?
Паркър вече беше на крака.
— Само един, госпожо съдия.
Тонът му преливаше от емоция, сякаш се опитваше чрез него да внуши на клиентката си какво се очаква от нея.
— Госпожо Бърк, господин Куон ви зададе всички тези въпроси за името ви, за живота и работата ви, за Тони Бърк и чувствата, които е предизвиквал у вас. Вие ли го убихте?