Съдия Занис стана и излезе, следвана от стенографката.
Паркър се извърна към Анди Куон.
— Малък мръснико! Знаеш, че си изначално в грешка. Съдиш невинна жена.
Прокурорът отговори с официален тон:
— С цялото ми дължимо уважение, господин Паркър, нито аз лично, нито службата ми виждаме така нещата. Но може би заседателите ги виждат различно. Скоро ще разберем. До утре.
Куон скочи от стола си и излезе, оставяйки Паркър сам в стаята. Той не бързаше да се върне при клиентката си в съдебната зала.
21
Настроението в заседателната зала в кантората на Паркър беше мрачно.
— Господи, Кайра — започна адвокатът, който не криеше раздразнението си. — Нямаше да е зле да знаех предварително всичко това за името ти. Чувствах се така, сякаш ме сварват със смъкнат панталон.
Тя не вдигна поглед към него.
— Разбирам те, но не ми се струваше чак толкова важно. Докато Куон не го представи така, че да изглежда важно.
— Мда… Трябва да ти кажа, че ни постави в много неизгодна ситуация. Къде отиде онази Кайра, която познавах? — попита той. — Особено по време на кръстосания разпит и когато зададох последния си въпрос.
— Не съм сигурна. Мисля, че бях започнала да се уморявам. Толкова ли зле се получи?
Няма защо да досъсипвам горката жена, но, да, по дяволите.
— Ни най-малко — каза той. — Просто се надявах да чуя по-енергично отричане на намеците на Куон и може би един по-ефектен финален отговор, когато те попитах дали ти си го направила. Но нека не губим време да се връщаме назад, нека погледнем напред. Много е важно оттук нататък да излъчваш доброта и невинност. Заседателите през цялото време те гледат, все едно дали си на свидетелското място или не. Окей?
— Ясно. Добра, мила, невинна. А сега какво?
— За утре нямам нищо за теб. Оплаках се на съдията, че от прокуратурата не са ни уведомили за възможността Тони да е бил убит от мафията. Не постигнах нищо.
— Какво казва твоят приятел?
— Работят с всички сили, за да установят кой го е направил. Във всеки случай, нямам усещането, че ти си сред техните заподозрени.
Кайра не отговори, но Паркър видя как очите ѝ се напълниха със сълзи.
— Хей, вземи се в ръце — каза той. — Нещата не са приключили.
Тя каза с наведена глава:
— Знам, че се изложих като свидетел, и сега ме е страх. Миналата нощ сънувах Райкърс Айланд.
— Хей — каза Паркър, докато я чакаше да вдигне глава. — Не си причинявай това. Първо, няма да те признаят за виновна. Второ, дори това да стане, ще се боря да те пуснат под гаранция до окончателното произнасяне на присъдата ти.
— Но ти сам каза, че ще бъде трудно. Ако те ми отменят гаранцията, отивам на Райкърс, нали?
— Е, хайде стига, Кайра.
Когато тя не реагира, Паркър отговори на въпроса ѝ:
— Да, жените обвиняеми обикновено ги държат там в очакване на делото или произнасяне на присъдата. Арестът в Манхатън, до съдебната палата, е само за мъже, а и кой би желал да попадне на място, на което му викат „Гробищата“? Знам, че Райкърс няма висок рейтинг в туристическите сайтове, но престани с тези сънища, няма да идеш там. Системата работи за невинните, а пък на теб ти помага и това, че имаш страхотен адвокат.
Тя отново отвърна с наведен поглед:
— Казах ти, не мога да отида в ареста. Просто не мога. По-скоро бих умряла. И ще го направя.
Паркър зачака, без да отделя очи от Кайра, която се опитваше да овладее дишането си. След малко паниката ѝ отмина и тя вдигна лице към него, пое си дълбоко въздух и смени темата:
— Знаеш ли, тази история с мафията сега ми се струва много по-логична. Тони имаше отношения с някои доста тъмни личности. Знам, че политиката е мръсно нещо, но той правеше услуги на хора от профсъюзите и строителните фирми, от които ме побиваха тръпки, като ги видех. Никога не съм присъствала на срещите им, но какво може да върши губернаторът след работно време с такива типове в собственото си жилище?
Паркър беше твърде уморен, за да му се говори за това.
— Върви и се наспи. Аз трябва да поработя върху заключителната си пледоария. А утре искам да излъчваш доброта и невинност, ясно?
— Ясно.
— А, и още нещо. Излъчвайки доброта и невинност, гледай, доколкото е възможно, да насочваш вълните право към заседател номер седем. Без престараване, но се опитай да срещнеш погледа ѝ няколко пъти. Знаеш коя имам предвид, нали? Бяла жена, седи на втория ред, с побеляла коса с розови кичури и големи висящи обици, които никога не сваля.