23
— Господин Паркър?
Макар Матю Паркър да бе запознат със странностите на щатския наказателнопроцесуален кодекс, повеляващ адвокатът на защитата да произнесе пръв заключителната си пледоария без право на реплика след тази на обвинението, той не бе участвал в достатъчно наказателни дела като щатски прокурор, за да го усвои като втора природа. Затова отначало не регистрира факта, че съдия Занис го вика по име, докато тя не повтори:
— Господин Паркър!
— О, да, благодаря ви, госпожо съдия — каза той и се изправи бързо. Започна още преди да е стигнал до катедрата, сякаш онова, което имаше да каже, не можеше да чака повече. — Искам да поговорим, приятели, за четирите думи, които господин Куон си даде труда да изрече само веднъж във встъплението си, макар да съставляват фундамента на нашата правосъдна система и да са негово основно задължение.
Той повиши глас и почти изкрещя:
— ИЗВЪН ВСЯКАКВО ОСНОВАТЕЛНО СЪМНЕНИЕ. — После, отново с нормален тон, продължи: — Тук не става дума какво „сигурно“ или „вероятно“, или „евентуално“ може да се е случило. — Завъртайки се на токове, за да посочи Кайра, той каза: — Преди щатските власти да отнемат свободата на тази жена, трябва да докажат вината ѝ пред вас. Да я докажат извън всякакво основателно съмнение. Причината господин Куон да не отдели много време на тези думи е, че има проблем с тях. Да видим какъв е той.
Той си пое дъх и продължи:
— Кайра е имала мотив, твърди той. Наистина ли? Има ли дори едно-едничко доказателство, че тя е знаела нещо, каквото и да било, за завещанието на Тони? Не. Е, да, ами предбрачното споразумение? Вие чухте показанията на Конър Маккарти, както и тези на Кайра. Тя е повярвала, че Тони иска да постъпи великодушно с нея. Извън това какъв точно ѝ е мотивът? Че той е бил сексуален хищник? Всички го знаем, нали? И го смятаме за възмутително. Защо тогава всички ние не сме заподозрени? Това е дим, дами и господа, а не доказателство за вина извън всякакво основателно съмнение. А сега да минем на следващото твърдение, че „тя е била във фоайето“. Има ли логика в това според вас? Кайра Бърк е високоинтелигентна жена. Господин Куон иска да повярвате, че е била твърдо решена да убие съпруга си. И какво прави тази гениална жена? Минава през фоайето, където знае, че има охранителна камера, покрай портиера, когото познава от години, убива Тони и веднага след убийството излиза. Какво е това, брилянтен замисъл или постъпка на идиот?
Паркър се спря, за да ги остави да осмислят казаното, като се правеше, че преглежда бележките си, преди отново да вдигне глава.
— Здравият разум ви казва, че не Кайра е била жената във фоайето. Определено е била някоя, която прилича на нея, облечена в дрехи, каквито и тя би могла да носи, макар да не мога да си представя защо вечерно време би си сложила тъмни очила. Но вие знаете, че не е била Кайра, защото тя не е толкова тъпа. Знаете го и по още една причина, защото познавате хората. Кайра Бърк никога не би махнала на господин Рамирес с опакото на ръката си. Никога. Тя е била жена с много късмет в живота, но не се е отнасяла пренебрежително с когото и да било. Той лично ви го каза.
Кратка пауза и той продължи:
— Ама чакайте, Кайра няма алиби, защото телефонът ѝ бил изключен. Много подозрително, нали? Само че не е, защото разпечатките от телефонната компания показват, че това е нещо, което е правила редовно. Сега може би господин Куон ще се изправи пред вас и ще ви каже, че тя се е готвила със седмици и месеци за вечерта на убийството, като е изключвала телефона си по едно и също време. Отново, гений ли е тя или идиот? Защо да се лиши сама от доказателство за алибито си? Защо просто не остави телефона си включен у дома? На една жена не ѝ трябва телефон, за да убие съпруга си. Просто отива и го прави. А защо ѝ е било да забива иглата през ръкава, ако е искала да го представи като самоубийство? Достатъчно е умна, за да знае, че това ще я издаде. Достатъчно е умна, да си въобрази, че човек, решил да се самоубие, чака любимото ястие, което си е поръчал за вечеря? Още веднъж, тя изпечен престъпник ли е или кръгъл идиот? Прокуратурата не може да твърди и двете. Истината е, че не Кайра е била във фоайето онази вечер. Фактите по делото ви казват това. Но аз не съм длъжен да ви доказвам, че не е била тя. Господин Куон трябва да ви докаже, че е била Кайра. Извън. Всякакво. Основателно. Съмнение. Нямате ли съмнения, основани на разума, дали Кайра е толкова тъпа, че да премине с маршова стъпка през фоайето? Как може да нямате?