Преди да продължи, Паркър откри, че гласът му е задавен от вълнение.
— Дами и господа — каза той и се спря.
Може би това се дължеше на усещането, че неговата клиентка се е провалила с показанията си. Може би защото съзнаваше сковаващия ужас, който изпитваше тя при мисълта да се озове зад решетките. Или просто защото това беше последното му дело. Но каквато и да бе причината, той се спря, погледна надолу, после към тавана, покашля се в шепа.
— Дами и господа — опита отново Паркър. — Не знам дали моята клиентка е спечелила симпатиите ви, докато даваше показания, или не. Надявам се, че да, но не е там въпросът. Става дума за фактите по делото и дали обвинението е успяло да докаже вината ѝ извън всякакво основателно съмнение. — Той усети, че очите му се насълзяват, докато гледаше в упор номер 7, която също плачеше. — Не, не успя. Моля ви да сложите край на този кошмар за Кайра. Това е вашият клетвен дълг. Моля ви да го изпълните. Благодаря ви.
Докато заемаше мястото си, Паркър видя на масата пред себе си бележка с почерка на Кайра: Значи моите показания бяха зле, а? Той надраска набързо отговора: Облъчвай №7.
Анди Куон беше с най-хубавия си тъмносин костюм, бяла риза с копченца на яката и вратовръзка на червени и сини райета. Това беше звездният му час. Той се надигна от мястото си в препълнената зала, закопча си сакото и си взе бележника. Погледите на всички заседатели бяха приковани в него, докато пристъпваше бавно към катедрата, която се намираше точно срещу средата на ложата им. Постави бележника си върху нея, пое си дълбоко въздух и мълчаливо обгърна с поглед заседателите. След което започна, както си беше научен, да го маже тънко, за да залепне.
— Дами и господа съдебни заседатели, както ви казах още във встъпителната си пледоария, случаят е прост. Въз основа на свидетелските показания и веществените доказателства, представени в тази зала, ето с какво разполагаме: някой, когото Тони Бърк е познавал, го е убил в собствения му кабинет. Това е бил някой, който е можел просто така да влезе в една луксозна жилищна сграда, някой, който е знаел кода на асансьора и е знаел къде ще открие жертвата. Някой, на когото Бърк не би оказал съпротива, някой, който дори е знаел, че взема инсулин. Кой ли може да е бил? Не е нужно да се досещате, защото го видяхте с очите си.
Той се извърна с цялото си тяло към масата на защитата, посочи с пръст Кайра и за пръв път от началото на процеса извиси глас:
— Ето кой е бил във фоайето онази вечер. Видяхте записа и чухте какво каза господин Рамирес. Въпреки целия шум ето я убийцата на Тони Бърк.
След това Куон бавно преведе заседателите през всички доказателства на обвинението: данните от местопрестъплението, показанията на съдебния медик, видеозаписа от фоайето, сведенията за финансов мотив, показанията на колегите на Кайра от Колумбийския университет, а накрая показа увеличената карта, на която се виждаше близостта на жилището на Кайра до мястото на убийството.
Извърна се към картата, сякаш я разглеждаше внимателно, после отново се обърна към заседателите и продължи с тих глас:
— Къде се е намирала тя онази вечер? Казва, че не е била във фоайето, че била на километър и нещо от там, вкъщи, четяла книга. Казва, че онова, което сте видели, сигурно е била нейна двойница, някоя актриса, която е играла Кайра Бърк. Казва много неща, само че не може да докаже къде е била, защото е изключила телефона си, така че не разполагаме с доказателства къде се е намирал той. Нека бъдем наясно, защото се боя, че има известно объркване около тази история с телефона. Няма никакви данни, че Кайра Бърк е била някъде другаде въпросната вечер.
Никакви. Единствените данни за местонахождението ѝ са това, което видяхте с очите си. Била е във фоайето малко преди смъртта на съпруга си и малко след това.
Той направи кратка пауза и продължи:
— И така, защо завършена личност като Кайра Бърк би желала да убие съпруга си? Представените доказателства и здравият разум ви отговарят защо. Имала е силен финансов мотив, за който чухте да се говори много тук, но и нещо повече от това. Тя го е мразила заради причиненото от него на други жени и най-вече заради онова, което е причинил на нея. Понякога е трудно да видим логика в стремежа на хората да си навредят един на друг. Но не и тук. Той е бил злодей, извършил ужасни неща, и е щял да продължи да ги върши както с нея, така и с други. Това обаче не оправдава убийството му — в цивилизованите общества то никога не е оправдано, — но го обяснява. Вашият здрав разум ви казва това. Вие имахте възможност да чуете показанията ѝ. В нашата правораздавателна система обвиняемите не са длъжни да дават показания, не са длъжни да казват каквото и да било. Но те имат това право. А когато решат да дадат показания, съдебните заседатели са длъжни да ги вземат предвид, да ги оценят точно както показанията на всички останали свидетели. Така че помислете за показанията на Кайра Бърк. Получихте ли усещането, че тя съжалява за смъртта на друго човешко същество? Стори ли ви се неспособна да убие някого? Бих предположил, че отговорът е „не“. Допускам, че по много причини се възхищавате на нейната прямота. В тази съдебна зала тя ви показа колко е ненавиждала този мъж. Е, сигурно е имала основания, но каквито и да са били те, Кайра Бърк трябва да понесе своята отговорност за това, че е отнела живота на друго човешко същество.