Той отново замълча, готов да обобщи.
— Господин Паркър направи всичко по силите си, за да ви внуши, че делото е сложно. Но то не е сложно. Ако се вслушате в това, което казва законът, както ще ви го изложи съдия Занис, и разчитате на здравия си разум, на способността да преценявате хора и ситуации в резултат от житейския си опит, вие ще стигнете до извода, че доказателствата установяват извън всякакво основателно съмнение вината на Кайра Бърк. Благодаря ви.
Беше ред на съдия Занис.
— Благодаря, господин Куон. Дами и господа, дълг на съда е да ви разясни закона, на който трябва да се основават вашите разисквания.
И тя се впусна в неизменно дългите и усукани указания за провеждане на съвещания при затворени врати, за това как трябва да третират различните видове факти и доказателства по делото, какво означава „основателно съмнение“, както и елементите на престъплението. Когато приключи, съдия Занис покани прокурора и адвоката да се приближат, за да изслуша евентуалните им възражения или забележки. Такива нямаше и тя ги отпрати обратно към масите им. Благодари на резервните заседатели за участието им и ги освободи, след което изпрати дванайсетимата титуляри да се съвещават.
Единствено заседател №7 погледна към Кайра на излизане. Останалите или гледаха Анди Куон, или бяха вперили очи в пространството пред себе си. Паркър се обърна и кимна на консултантката си по съдебните заседатели, която бързо стана и излезе от залата. Задачата ѝ бе да проследи резервите, докато се разотиват по улицата, и да чуе с какви впечатления са останали от делото.
Когато журито отиде в стаята си, съдия Занис инструктира Куон и Паркър да стоят наблизо, в случай че се получат някакви бележки от заседателите. Паркър и Кайра се усамотиха в една стая до съдебната зала и седяха мълчаливо около пет минути, когато консултантката се завърна.
Двама от резервните заседатели били склонили да говорят с нея, но съвсем накратко на път към спирката на метрото.
— Какво казаха? — попита Паркър.
Консултантката се поколеба, поглеждайки към Кайра.
— Давай, говори — каза Паркър. — Каквото и да кажеш, тя ще го понесе.
— И двамата не били сигурни за вината, докато не чули показанията ви. Съжалявам, но казаха, че сте им направили впечатление на студена жена, и смятат, че вие сте го извършили. Може би сте имали всички основания да го направите, но така или иначе сте били вие.
Паркър наведе глава.
— Благодаря ти, Шийла. Оценявам усилието ти да ги догониш. И ти благодаря за всичката работа, която свърши за нас.
— За мен беше удоволствие — отвърна тя. — Все пак ни остава номер седем.
— Така е — кимна Паркър.
Когато отново останаха сами, Кайра дълго не се решаваше да проговори, докато накрая каза:
— Значи се надяваме на разногласие между заседателите, така ли? Тоест в най-добрия случай ще преживея всичко това още веднъж?
Паркър въздъхна уморено.
— Да, мисля, че това е най-доброто, на което можем да се надяваме засега. Но ако всичко се развие добре, няма да има повторно дело, защото ще убедим главния прокурор да сложи край на тази глупост.
Продължиха да седят мълчаливо, а Паркър извади телефона си и изпрати още един есемес на Бени Дугън.
24
От няколко часа Бени беше изключил звука на телефона си и бе спрял да проверява за есемеси. Знаеше, че неговият приятел Матю Паркър преживява кошмар, очаквайки присъдата на своята невинна клиентка. И не му се сърдеше, задето бомбардираше телефона му със съобщения. Но Бени и екипът му не можеха да направят нищо, освен да работят по случая, което и правеха практически денонощно. Затова бе изключил и звука, известяващ за есемеси.
Изведнъж той отново се развика от бюрото си: