И така, „подкрепата“ на ФБР се изразяваше в агент Уотсън, двайсет и девет годишна дипломантка на Академията в Куонтико, преди това работила като гимназиална учителка по химия в Северна Калифорния, с гладка тъмна кожа и къса афроприческа. Въпреки че беше щастлива от учителската си кариера и тренировките по триатлон през почивните дни, Джесика се бе оставила на своя позната да я заведе на демонстрационно събитие на ФБР за набиране на кадри и бе слушала като омагьосана представителката на Бюрото — стегната чернокожа жена на четиресет и нещо — да обяснява за нуждата от многообразие в правоохранителните институции и да съблазнява аудиторията с възможности за кариера с морално съдържание, за която добрата физическа форма била част от длъжностната характеристика. Джесика бе открила своето призвание, станала бе специален агент и беше командирована в Ню Йорк — града на четиресет и седмо място в личните ѝ предпочитания според въпросника, попълнен в Куонтико при завършването ѝ.
Дугън отдавна бе разбрал подхода на ФБР при оказване на „подкрепа“ за дела, в които Бюрото не вярваше. Тази подкрепа, обясняваше той, е като разширеното набиране на кандидати за професионалната лига, при която клубовете ревниво пазят за себе си звездите и оставят само новобранци за другите клубове. Това сравнение неизменно водеше до една от любимите му тиради по адрес на „новото хлапе“, което всъщност бе започнал да харесва.
— Много от тъй наречените звезди са лайна, а понякога тези от втората и третата цедка се оказват звезди. Ние случихме да попаднем на следващия Том Брейди. Тъй че майната им.
И всеки път Джесика го поправяше:
— Човече, ти сериозно ли? Да ти приличам на Том Брейди? Не може ли да съм поне Кобе, ако ще си играем на метафори? И той не е бил от каймака при началната селекция.
— Ще помисля по въпроса — казваше Бени, широко ухилен.
Тази сутрин той искаше да поговорят за един от свидетелите, които беше разработил, с псевдоним Френчи. Той щеше да бъде ключовият свидетел по делото на Нора срещу Д’Амико — престъпник на свобода в очакване да бъде призован на съд, след като съдията бе отхвърлил молбата на Нора да бъде задържан като представляващ обществена опасност.
— Какво е направил сега? — въздъхна тя и седна на един от столовете, разпръснати из кабинета на Дугън.
Той поклати глава.
— Не, не. Първо искам пълен отчет за нашето буболече. Мафията може да почака малко.
2
Поумандър Уок бе труднооткриваема и още по-трудно достъпна уличка, което бе причината Матю Паркър, адвокатът на Кайра Бърк, да се срещне с нея там. Папараците, дебнещи Кайра на всяка крачка, бяха скупчени пред портите в двата края на този таен проход между Деветдесет и четвърта и Деветдесет и пета улица в Западен Горен Манхатън. Можеха да си висят там колкото си щат, но не можеха да видят нищо през гъстата стоманена мрежа на портите. Откакто се бе разделила със своя отскоро покоен съпруг, бившия губернатор Тони Бърк, Кайра си живееше безметежно в една от долепените двуетажни къщи в стил Тюдор на това идилично място, по чудо оцеляло под напора на гигантските жилищни сгради от последните стотина години.
Погълната от скромното си поприще на преподавател по право, тя се наслаждаваше на всекидневната разходка нагоре по Уест Енд Авеню и от там по Бродуей до кабинета си в Правния факултет на Колумбийския университет. Обичаше дори съвместните обеди с колеги, макар да ѝ костваше известно усилие да не повдига вежди, когато някой от тях задаваше безкрайно дългите си въпроси, отнасящи се до самия него, а не до статията, която обсъждаха. Хубави времена бяха. Но вече не. Сега тя беше обвинена в убийство. „Убийцата Кайра“ — така я наричаха таблоидите в крещящите си заглавия. Спокойните разходки и академичните размисли бяха останали в миналото. Навсякъде я дебнеха с фотоапарати и камери.
— Тези хора трябва да се занимават с нещо смислено — избухна тя, поглеждайки адвоката си над солидната дървена маса.
Кайра беше изумително красива трийсет и девет годишна жена с високи скули и златиста права коса с прическата на Дженифър Анистън. Още беше твърде млада, за да е изкушена от пластичните операции и ботокса, обхванали като епидемия социалната ѝ среда.