— Мамка му, смятах, че може да ни провърви — каза Бени.
— Трябва да се съсредоточим върху летището в Маями.
Нора, която бе изслушала последните новини от прага на кабинета му, се върна на бюрото си. След десет минути отново се появи на вратата.
— Я чуйте, хрумна ми нещо. Анализирах стила на живот на Джина в Палм Бийч Гардънс и се оказа, че тя членува само в две програми за лоялност. Едната е на местната верига супермаркети, другата на „Старбъкс“.
— Е, и? — каза Бени.
— Ами понеже по летищата няма супермаркети, остава „Старбъкс“. Любителите на кафето са хора с навици, казвам това от личен опит, тъй че може да ни излезе късметът, ако открием, че е пиела кафе на летището.
— Което си е поръчвала по мобилния от колата на „Юбер“? — попита Бени. — Едва ли е толкова тъпа.
— Не, и аз не знам точно какво, но си струва да пробваме. Човек никога не знае. Сигурно има някой пенсионер от ФБР, който да отговаря за охраната на „Старбъкс“ в региона. Те са навсякъде.
Джесика се усмихна.
— Кой, ФБР или „Старбъкс“?
Нора и Бени се изсмяха и отговориха едновременно:
— И двете.
— Струва си да опитаме — каза Джесика. — Ще говоря с шефовете ми.
26
В девет сутринта съдебната секретарка съобщи на Паркър и Куон от името на съдия Занис, че заседателите отново са се събрали и подновяват обсъжданията. В стаята на защитата Паркър и Кайра седяха на значително разстояние един от друг, както им бе станало навик напоследък, без да разговарят. Тя четеше книга, а той решаваше на телефона си днешния пъзел на „Уърдли“ — мъчеше се да отгатне петбуквена дума от шест опита. Уцели я на третия опит, което подобри настроението му, затова изпрати на Дугън дълга поредица от триъгълни кафяви емоджита, изобразяващи купчини лайна. Ще се сети, че се бъзикам с него, но и че чакаме отговори.
Малко преди обед съдия Занис ги извика в кабинета си, след като бе получила втора бележка. Заседателите искали да прочетат показанията на свидетелите на обвинението от Колумбийския университет относно ненавистта на Кайра към съпруга ѝ, когото напуснала. Искали също показанията на адвокатите за предбрачното споразумение и завещанието на Бърк. Съдията възнамерявала да им изпрати стенограмите на айпад, но първо искала да се консултира със страните дали има части от текста, които биха искали да се заличат.
— Това е лош знак, нали? — каза Кайра, когато се върнаха в стаята на защитата.
— He — отвърна Паркър. — Не можем да сме сигурни, повярвай ми. Много отдавна съм се отказал да тълкувам бележките на журито. Никога не знаеш дали става дума за един заседател, който иска да провери нещо, преди да обяви подсъдимия за невинен или виновен, или пък заседателите не могат да постигнат единодушие и се препират за всяка дума. Знам колко е мъчително, но се опитай да си наложиш да не гадаеш напразно.
— Трудна работа — каза тя.
— Много — отвърна той и отново понечи да забоде нос в айпада, но се спря и добави: — Сега, ако имаме шанс да ги видим на влизане в залата, някъде към края на деня, може би ще разчетем нещо по лицата им или в езика на тялото. Но не и преди това.
Паркър приключи с айпада.
— Не виждам проблеми — каза той и излезе да го върне на секретарката.
Нямаше повече новини от журито до пет и трийсет, когато председателят изпрати бележка с молба да си тръгнат в шест, като питаше дали ще се съвещават и през почивните дни, ако не приключат до утре, петък.
След като прочете на глас бележката, съдия Занис каза:
— Ще ги извикам тук малко преди шест, за да им обясня, че няма да има съвещания в събота и неделя, но ще продължим в понеделник сутринта, ако се налага.
Докато чакаха на масата на защитата в съдебната зала, Паркър се надвеси над ухото на Кайра и прошепна:
— Забрави какво ти казах по-рано днес, защото не бях напълно прав. Има признаци, че започват да буксуват, след като очакват да не приключат скоро. Опасно е да се правят предположения, но като отчитам как се разви делото, пък и с лошите новини от резервните заседатели съм готов да се обзаложа, че мнозинството те смятат за виновна, но някой или някои ги спират. Моля се да е нашата галеристка, номер седем.
В шест часа съдебните заседатели се върнаха в залата и съдия Занис се приготви да им изложи обичайните си предупреждения и да отговори на въпроса им за почивните дни. По лицата им не се четеше нищо. Никой не поглеждаше към масите на защитата и обвинението. Те просто кимаха на думите на съдията, после станаха от местата си и си тръгнаха.