Още когато дванайсетимата заеха местата си, ситуацията беше очевидна. Единайсет от тях сякаш физически страняха от заседател №7, която седеше с изправен гръб и скръстени на гърдите ръце. Сега изглеждаше бясна, не натъжена. Съдия Занис започна да чете, като поглеждаше ту в листа пред себе си, ту към заседателите, докато ги подканваше да се произнесат. Към края направи пауза, сякаш за да привлече вниманието им към финала. Паузата продължи толкова, че накрая всички погледи в залата бяха приковани в нея. Тя продължи, като наблягаше на отделни срички и думи:
— Искам да подчертая, че не моля който и да било заседател или заседателка да не послуша съвестта си, нито да изневери на собствената си преценка. Каквато и присъда да произнесете, трябва да бъде ваша в качеството ви на съдебен заседател или заседателка, а не просто израз на съгласие със заключението на останалите.
Докато съдия Занис четеше последния абзац, Паркър бе готов да се закълне, че гледа право в номер 7.
— И така, моля ви да се върнете в стаята си. Искам да продължите обсъжданията и да ги доведете до край с открито съзнание.
Заседателите останаха в стаята си до 6 вечерта и си тръгнаха без повече бележки. Репортерите излязоха почти на бегом от съдебната зала, за да си приберат телефоните от охраната и да изпратят заглавията за деня: УБИЙЦАТА КАЙРА РАЗЦЕПИ ЗАСЕДАТЕЛИТЕ и ПРОЦЕСЪТ ЗА УБИЙСТВОТО НА ГУБЕРНАТОРА ЛЮБОВЧИЯ ЗАЦИКЛИ.
Паркър не изпрати есемес на Бени.
28
— Страхотно място за гледане на мачове — отбеляза Бени.
Тримата с Нора и Джесика седяха пред стена от монитори в нюйоркския офис на ФБР от другата страна на Фоли Скуеър, срещу съдебната палата „Търгуд Маршал“. Специалистът по оперативно-техническата дейност спря да чука по клавиатурата, монтирана в катедрата пред него, и вдигна поглед към тях.
— Ето, вижте — каза той, — това са данните от Гугъл за събота, четиринайсети септември, деня преди убийството на Доминик Д’Амико.
Тримата проследиха прехласнато точката, обозначаваща Милдред Джеймисън/Джина Куфаро, докато се придвижваше плавно от летище „Ла Гуардия“ до различни места в Бруклин, преди да се паркира за през нощта в жилищна сграда в квартал „Бей Ридж“. В неделя сутринта точката отиде до кафе „Джардино“ на Осемнайсето Авеню в Бруклин, а след час се върна на летището.
— Направо смразяващо — каза Бени. — Значи тия го е пречукала в „Джардино“. Има логика. Пратили са две мутри да разкарат трупа, вероятно и пистолета. А тя просто е духнала.
— Дали се е доближила някъде до Конър Маккарти, може ли да се установи? — попита Нора.
— He — отвърна Джесика. — Поне засега не знаем. Но нещата изглеждат различно, когато се върнем назад във времето до убийството на губернатор Бърк. Ето гледайте.
Специалистът се наведе отново над клавиатурата си и след секунди те вече гледаха версията на Гугъл за посещението на Джина в Ню Йорк през ранната пролет. Както и преди, точката се придвижи от летището — в случая „Нюарк“ — до различни места в Бруклин, преди да се спре в хотел „Люсърн“ на Седемдесет и девета улица и Амстердам Авеню и да остане неподвижна през нощта.
— По дяволите, апартаментът на Бърк буквално се вижда от „Люсърн“ — каза Бени. — На три преки макс.
— Аха — отвърна Джесика. — Освен това Джина е имала компания за през нощта. Не можем да покажем и двете точки едновременно на картата, но Конър също е бил в „Люсърн“, прекарал е там нощта. На сутринта си тръгва, а сега вижте това, малко преди осем на другата вечер.
Тя направи знак на специалиста, който пусна клипа нататък. Точката излезе от „Люсърн“ и пое по Амстердам Авеню, стигна до Седемдесет и седма, зави на изток и извървя двете преки до Сентрал Парк Уест, където сви на север, подмина музея и влезе в сградата на Бърк на ъгъла с Осемдесет и първа. Малко след това точката се върна назад по същия път, покрай музея, зави надясно по Седемдесет и седма до Амстердам Авеню и се прибра в хотела. На следващата сутрин точката отпътува за Флорида.
След като клипът свърши, в стаята се възцари мълчание. Първа го наруши Нора, която издиша шумно въздух.
— Невероятно! — каза тя и се извърна към Бени. — Сега е моментът да се заемем с Конър. Трябва да поговорим с тоя лалугер.