Когато се върнаха в стаята на защитата, Кайра го изненада, като го прегърна, притисна го до себе си и дълго не го пусна, докато му благодареше отново и отново. Дори не го попита за гривната, но той все пак ѝ обясни как работи процесът на проследяване.
— Ще впиша кампуса на Колумбийския университет в съдебната заповед като едно от местата, където ти е разрешено да ходиш. Дай ми и адреса на онова място в Южен Бронкс, където работиш с рисковите групи.
— О, това не е необходимо. Казах ти, че съм започнала програма, но поради заетост не можах да я продължа. Освен това общината има много програми за деца. Така че впиши Колумбийския, това стига.
Паркър не отговори веднага, беше твърде уморен, за да задава въпроси.
— Просто си върви у дома и остани там засега. Избягвай медиите, избягвай всички, не говори с никого, ако му нямаш абсолютно доверие.
После той грабна телефона си и изпрати на Бени дълга поредица от целуващи емоджита, преди да се отправи към изхода, към върволицата от репортери и няколко заслужени двойни уискита.
Бяха се върнали в заседателната зала на ФБР и Бени шепнеше припряно на Нора, докато чакаха техниците да подготвят апаратурата:
— Ей, да ти кажа, понякога и аз си правя гаргара с Бюрото, но като се захванат с нещо, особено ако е техническо, нямат равни тия диванета.
Нора кимна любезно и се обърна напред, за да гледа шоуто. Агентите бяха сглобили цял филм от десетки отделни клипове, заснети от охранителните камери. Нямаше звук, но по някакъв начин това правеше още по-смразяваща гледката как Джина влиза в асансьора на етажа си в „Люсърн“, вече покрила косата си с руса перука, слиза до фоайето и излиза на улицата. Движеше се с безгрижна стъпка, сякаш се наслаждаваше на бавна вечерна разходка по притъмнелите нюйоркски улици, мушнала ръце в джобовете на черното си габардинено манто „Прада“. Когато стигна до Седемдесет и седма улица, тя се спря пред витрината на един магазин и извади син шал „Ермес“ от джоба си. Гледайки право в камерата, която я записваше, тя завърза шала на възел под брадичката си и подръпна леко перуката с облечените си в ръкавици ръце, за да се подават русите кичури изпод шала. След това извади от джоба си очила ала Джаки Онасис, сложи си ги и продължи напред. Извървя двете преки до Сентрал Парк Уест, зави и покрай музея стигна до сградата на Бърк. През този участък от маршрута ѝ покритието на камерите не беше толкова плътно, но скоро се появи вече познатият кадър, в който тя минаваше покрай господин Рамирес.
Няколко минути по-късно си тръгна, като вдигна ръката си, все така с ръкавица, за да отговори на поздрава на Рамирес, и тръгна на юг по Сентрал Парк Уест. И сега кадрите от преминаването ѝ покрай музея бяха сравнително оскъдни, но камерата на един градски автобус я бе уловила в близост до мястото, където бронзовият Теди Рузвелт на кон някога бе гледал към Сентрал Парк. Точно в този момент тя ловко смъкна шала от главата си и си свали очилата, които постави обратно в джоба на мантото.
Филмът стана по-свързан, когато Джина стигна до Седемдесет и седма улица с многото входове, така че я проследиха крачка по крачка по пътя ѝ до „Люсърн“. На сутринта, вече кестенява, Джина си тръгна от хотела. Точката ѝ отпътува обратно за Маями и с това филмчето приключи.
— Е, добре, сега се заемам с Конър, нали? — попита Бени.
— Да, време е да го приберем — каза Нора. — Да си вървим в службата и да видим как ще уредим това. — Точно когато ставаха, телефонът в ръката ѝ избръмча, тя погледна дисплея и възкликна: — Я, добри новини от американската правораздавателна система!
— Какво има? — попита Бени.
— Прясна новина от „Ню Йорк Таймс“. Кайра Бърк, жената, за която вече знаем, че е невинна, не е била призната за виновна. Разминало ѝ се е на косъм. Но от манхатънската прокуратура вече са обявили намеренията си да заведат ново дело.
Джесика се наведе към нея с мрачна усмивка.
— Вече съдят и невинни бели хора? Кой казва, че нещата в тази страна не се променят?
Нито Нора, нито Бени се сетиха за подходящ отговор, затова извървяха мълчаливо разстоянието до асансьорите. Докато слизаха, той погледна своя телефон и се усмихна. Матю Паркър определено проявяваше находчивост при подбора на емоджита.
30
Когато във вторник приключиха рапорта си пред завеждащата отдела Кармен Гарсия, беше вече късна вечер.
— Отлично свършена работа — каза тя и погледна към Джесика. — Имаш ли нещо против да им звънна и да благодаря на ръководството на Бюрото за всичко това?