Без предупреждение Тереза я придърпа към себе си, прегърна я, после се отдръпна, като остана с ръце върху раменете ѝ. Разтърси я леко и каза:
— Знаеш, че Бог те е създал съвършена, нали?
— Благодаря ти, мамо, макар да не знам кой ме е създал освен теб и татко. И не смятам, че отец Франк би се съгласил с теб, а всички проповеди, които съм изслушала през годините, ме затрудняват още повече. — Нора подсмъркна шумно, преди да продължи: — Ще се опитам да си разтълкувам нещата. Но не сега. Сега имам теб и Софи, а и този случай, по който работя, но когато се поуспокоя, обещавам да си изясня предпочитанията. И да открия своя човек.
Тереза направи гримаса.
— Виж, времената се менят, а и Исус е казал, че трябва да обичаме, не да съдим, така че смятам, че отец Франк няма да има нищо против, а и аз ще му помогна, ако има нужда от помощ. Междувременно — продължи тя — четох чудесни неща за това приложение за запознанства…
Нора я прекъсна:
— Недей, мамо! Сериозно говоря. Престани! — Моментално разкаяла се за избухването си, тя добави: — Мисля обаче, че то би било много подходящо за теб. Най-после да се запознаеш с онзи чаровен италианец, с когото твоите родители винаги са си мислили, че трябва да бъдеш. Да, трябваше да се сетя по-рано. Започваме да ти съставяме профил. Обичаш пиня колада, мразиш да те вали дъжд, не си падаш по киселото мляко. Такива работи.
— Е, добре де — засмя се майка ѝ. — Предавам се. Никакви приложения.
Нора стана сериозна и каза:
— Освен това знаеш, че не бих могла да бъда едновременно самотна майка, да работя и да съм това, което съм, без твоята помощ. Без теб съм загубена.
— И аз без теб, миличка.
— А сега можеш ли да намалиш звука на тъпия парад? Ако чуя онзи кретен да изпее още нещо, ще се разпищя.
Тереза се засмя и посегна с брашнената си ръка към дистанционното.
31
Понеделниците след Деня на благодарността винаги бяха трудни за Нора, защото отбелязваха края на четири пълни дни, прекарани със Софи. След като я изпрати до училището, тя се запъти към влака за Манхатън и от там към службата си, все още замаяна. Докато отиваше към кабинета си, гръмкият бруклински баритон я изтръгна от унеса ѝ:
— Колко мило от ваша страна да ни удостоите с присъствието си, госпожо Печена. Започвах да си мисля, че ще се наложи да решавам случая самосиндикално.
Тя се спря до вратата на Бени усмихната.
— Господин Брутал, бяхте ли по време на празниците онзи добряк, когото познавам?
Той ѝ се ухили с всичките си зъби — нещо много рядко за Бени Дугън.
— И още как. Образцов баща и дядо, ако ми бъде позволено да се похваля.
— Момент, запази си мисълта — каза Нора и влезе в своя кабинет да си остави чантата на бюрото. После се върна при Бени и посочи празното бюро. — Джесика няма ли я още?
— Снощи ми писа, че самолетът ѝ бил с дублирани места и я прехвърлили на нощния полет. Ще дойде по някое време преди обед. — Все още със закачлив тон той добави: — Как, по дяволите, свалят от самолета въоръжен федерален агент? Главите им са в задниците на тия идиоти.
— Е, поне ти си щастлив и налице, великане. Разправяй, не пропускай нищо.
— Първо, нека ти кажа, че беше напълно права — започна Бени.
— Винаги е приятно да слушам разказ, започващ с тези думи, но нека караме поред. Бил си при Кал, нали?
Бени беше прекарал празника в дома на по-големия си син Калвин, който живееше със съпругата си и двегодишната им дъщеричка в Сийфорд, буржоазен малък град на южния бряг на Лонг Айланд, на около петдесет километра по права линия източно от службата на Бени. По-малкият му син Кенет, все още ерген, беше дошъл от Бостън, за да се включи в семейната сбирка. И двете момчета работеха нещо във финансовите услуги, вместо да тръгнат по стъпките на поколенията полицаи в рода им. Бяха много близки с майка си — спойката, която държеше семейството заедно през почти безкрайните отсъствия на работохолика Бени, — но след смъртта ѝ вече много малко ги свързваше.