Той натисна големия черен бутон под шпионката на вратата и отвътре се чу жалка електронна имитация на звънец. Пренебрегвайки наученото в академията — никога да не застава срещу затворена врата, — Бени видя как светлината в шпионката примигна, докато Конър ги оглеждаше. Очевидно реши, че един огромен бял мъжага с вратовръзка и черен шлифер и чернокожа жена с черен костюм не представляват непосредствена заплаха от въоръжено нахлуване в дома му, и отвори вратата.
— Мога ли да ви бъда полезен? — попита той.
— Вероятно — отвърна Бени. — Ние работим в Министерството на правосъдието. — Двамата с Джесика вдигнаха значките си. — Надяваме се да ни отделите няколко минути да поговорим. Може ли да влезем за малко?
Конър се вцепени, точно както Бени бе очаквал.
— Ъъъ… майка ми е тук и не се чувства добре. Мисля, че обстановката не е подходяща за дискусия.
Откъде падаш ти, бе?, помисли си Бени. Обстановка? Дискусия? Господи, малкия, тук е Бронкс!
Бени виждаше, че Конър размишлява, и реши да го попритисне, като направи крачка напред, сякаш се готвеше да го заобиколи и да влезе в апартамента.
— Ще ви отнема само минута.
Това свърши работа.
— Сигурно има и по-добро място — каза Конър и прегради пътя му.
— Разбира се — отвърна Бени. — Елате с нас до службата и ще приключим за пет минути. Няма нужда да безпокоим майка ви.
По лицето на Конър се разля облекчение.
— Добре, добре. Само да си събера нещата и може да тръгваме.
Той притвори вратата. През тясната цепнатина го чуха да обяснява на майка си, че имал важна среща, и да ѝ благодари за великолепния празник. След малко се появи на вратата с пътна чанта в ръка.
— Благодаря ви за търпението.
— Няма проблем — отвърна Бени. — Както казах, ще мине бързо. Когато приключим, можем да ви оставим където кажете.
През целия път до сградата на федералната прокуратура Бени успя да поддържа разговор, по-скоро монолог, на спортни теми — около историята на бейзбола в Ню Йорк и многото му игрища: „Ей там някога се е намирало първото игрище за поло. Всъщност минало е през четири етапа на преустройство в бейзболно, като се почне от деветнайсети век, и там някога са играли „Ню Йорк Джайънтс“, преди да се изнесат към твоя край, Джесика. Там е играл и футболният отбор на „Джайънтс“. После Бени мина на други теми из областта на американския футбол и баскетбола. „Ти знаеше ли, че „Никс“ са кръстени на най-ранните холандски заселници, които били наричани „никърбокърс“ заради панталоните им до под коляното?“. Пристигнаха на Сейнт Андрюс Плаза 1, преди Бени да се прехвърли на хокея, и влязоха в заседателната зала на четвъртия етаж, без изобщо някой да отвори дума относно причините за разходката им до там.
Нора ги чакаше в залата. Тя щеше да играе доброто ченге — единствената свободна роля, когато в разпита участваше и Бени. Предвид факта, че това беше първият разпит на Джесика след ролевите игри в Куонтико — при които професионални актьори се справяха много добре в ролята на инатливи престъпници, — тя нямаше да участва активно.
Нора покани Конър да седне от едната страна на правоъгълната маса, директно срещу Бени. Той пусна пътната си чанта до стола и седна, но веднага се наведе с гримаса на една страна, извади айфон с размерите на половин плочка за баня от джоба на тесните си джинси и го остави на масата. Джесика седна отляво на Бени, а Нора зае свободния стол отдясно.
Когато всички се настаниха, Бени се впусна в атака. От сладкодумния любител на нюйоркските игрища и отбори нямаше и следа.
— Какво, по дяволите, си правил на събирането в памет на Куфаро с ръка около кръста на Джина?
Дори Конър да се стресна от факта, че първият сервис от мача е прицелен право в главата му, той не го показа с нищо.
— Не разбирам какво имате предвид.
Бени плесна със замах върху масата една цветна снимка 20 на 25 см, обърната към Конър. Забоде дебелия си показалец в нея и каза:
— Това си ти. Това е Джина. Тук сте след погребението на Джоуи Красавеца. Това имам предвид.
Конър не отговори веднага.
— Джина е моя стара приятелка от квартала, където живеех. Баща ѝ беше починал. Отидох да изкажа съболезнования. Това е всичко.