— Близки ли бяхте?
— Бяхме, но не гаджета, ако това имате предвид.
— Още ли сте близки?
— Поддържаме контакт.
— Хоризонтален, без дрехи? Такъв контакт ли?
— Не ми е интересно да обсъждам с вас личния си живот.
— Е, може би по това се различаваме с теб. Защото на нас ни е особено интересен личният ти живот в частта му, свързана с Джина, както и професионалният ти живот в същата му част.
— Какво значи това? — попита Конър.
— Да кажем, че имаме причини да подозираме известно припокриване между двете. Че личните ти връзки с Джина може да са ѝ дали възможност да приложи професионалните си умения върху шефа ти, който е умрял вследствие на това.
— Намеквате, че аз съм убил Тони Бърк? Това е абсурд!
— Не, не — отвърна Бени. — Намеквам, че знаеш кой е, и искам да го чуя от теб.
— Ами тогава съжалявам, че ще ви разочаровам, но не ми е интересно да разговарям с вас нито за Джина, нито за смъртта на Тони Бърк.
Настана неловка пауза, която Нора наруши:
— Имаме заповед за претърсване на телефона ти — каза тя, като посочи с пръст към черния айфон на масата пред него.
Той се ухили, все още със самоуверен вид.
— Не съм длъжен да ви го отключа. Спомням си това от новините.
Лицето на Бени пламна. Той се наведе рязко напред и огромният му гръден кош почти опря в масата.
— Ах, ти, малко говедо, какво ще кажеш за това? Какво ще кажеш, ако ти…
Конър замръзна на място при този изблик на словесно насилие. Седнала вляво от Бени, Джесика мълчаливо протегна ръка и взе телефона.
— Ей, Конър! — подвикна тя и вдигна телефона към лицето му точно когато той погледна към нея. Лицевото разпознаване сработи и телефонът се отключи с тихо кликване. — Готово! — каза тя на Бени, който беше леко объркан от случващото се.
Джесика стана с телефона в ръка.
— Ще го занеса на нашите хора от криминалистичната лаборатория. — Тръгна към вратата, но се спря, както гледаше телефона в ръката си. Обърна се към масата и каза: —О, Конър, ти си имал „Уотсъп“. Много умно, защото кореспонденцията е криптирана и никой не може да ти я чете. — Тя изчака няколко мига, преди да добави: — Освен ако не разполага с телефона ти. — Помълча още малко, докато прелистваше с палец дисплея. — Ха, ами ако тук са чатовете ти с Джина? Историята изглежда дебела. Май телефонът ти ще ни спести доста време. Чакай да повикам колегите да копират бързо всичко.
Бени не проумяваше напълно случващото се, но се облегна назад в стола си и се усмихна доволно на Конър, преди да каже:
— Глупак.
Когато Джесика се върна, Бени отново проговори:
— Хайде да не губим време. Разправи ни за теб и Джина, като започнеш отначало.
И Конър заразправя.
Когато два часа по-късно разказът му приключи, Бени попита:
— И защо ѝ е притрябвало да набеждава Кайра?
— Не съм сигурен, че го е направила нарочно, за мен е странно, че е облечена като нея на тези снимки. Спомням си също колко неочаквано реагира веднъж, когато ѝ казах, че ако не мога да работя за сина на Бърк, то Кайра би била идеален мой работодател и аз с радост бих ѝ се предложил. Беше много странно, наистина. Джина винаги ме е ревнувала от Кайра, още от Йейл. Винаги е била ревнива, още откакто бяхме деца.
— Значи смяташ, че е професионална убийца — каза Бени.
— Не мога да го кажа със сигурност, но ме плаши, и то много. Не е била винаги такава, но съм сигурен, че ще ме ликвидира, ако научи, че водим този разговор.
— Ако се стигне дотам, би ли дал показания срещу нея?
— Ако се стигне дотам, ще кажа истината. Правех се на сляп наистина, но лично аз никога не съм нарушавал закона и се опитвах да си върша почтено работата като държавен служител. Тя не биваше да се оставя да бъде използвана от гангстери. Така че, да, бих свидетелствал, ако се наложи, но искрено се надявам никога да не се стига дотам.
32
Екипът отново беше насядал на обичайните си места в кабинета на Кармен Гарсия — Нора и Бени на синьото канапе, Джесика на стола отстрани. След като приключиха с рапорта си за разпита на Конър, Кармен се облегна назад, допря върховете на пръстите си и впери поглед в тавана.
След пет секунди мълчание Нора попита:
— Нещо не е наред ли?
Кармен се наведе напред и отпусна длани върху бюрото.
— Не, не. Просто си мислех. Опитвах се да преценя как можем да преодолеем два проблема, един мой и един ваш.
Нора се ухили.
— За кой от двата искаш да говорим по-напред?
— За вашия, естествено — каза Кармен, като ѝ върна усмивката. — Много по-лесен е от моя. Вашият проблем е: как да свържете убийствата на Джина с подземния свят, така че да я изправим пред федерален съд, вместо да я предаваме в ръцете на нашите приятели от манхатънската или от други местни прокуратури. А моят проблем е какво да му кажа. — Тя посочи с пръст към тавана. — Някакви идеи?