— Първо — каза Нора, — за нищо на света не даваме това дело на когото и да било. Ще открием нексуса.
— Нексуса! — учуди се Джесика. — Това не сме го учили в Куонтико или аз не съм била в час.
Кармен пое въпроса:
— Почти всички убийства се гледат в щатски съд, защото само някои от тях са класифицирани от Конгреса като федерални престъпления. Като състав на престъпление ние винаги ползваме „убийство в услуга на организирана престъпна група“. Това изисква доказване, че обвиняемият е убил някого било защото мафията му е поръчала и платила да го направи, или защото убийците са искали да укрепят или запазят позициите си в организираната престъпност. Наричаме това „нексус“ между убийството и дадена „организирана престъпна група“, в случая — мафията.
— Разбрах, благодаря — каза Джесика. — Значи не е достатъчно да докажем, че Джина е убила Бърк и Д’Амико и може би още десетина други?
— Именно — отвърна Кармен. — Разбира се, това е страхотно за начало, а ако съдебните заседатели повярват, че сте доказали толкова много убийства, няма да е нужно голямо усилие да докажете и наличието на нексус, но ви трябват достатъчно данни, за да може съдията да ви разреши да ги представите пред заседатели във федерален съд. Някой трябва да заяви под клетва, че Джина не е просто убийца, а наемна убийца на мафията, а ви чух да казвате, че този някой няма да е Конър.
— Точно така — отвърна Нора. — Може би той лъже, но казва, че умишлено не се е интересувал с какво точно се занимава тя и за кого работи, а си е мислил, че онази вечер просто е искала да „говори“ с Бърк.
Кармен погледна към Бени.
— Прерови картотеката на тайните ни сътрудници, която имаш в главата си. Трябва да е някой, който да даде показания, че Джина редовно е убивала хора, поръчани от Коза Ностра. Дори такива от други фамилии.
— Аха — отвърна Бени. — Точно това правя, откакто съм седнал. Но в картотеката ми няма нищо. Никой никога досега не е казал за убиеца призрак нищо конкретно, за което да се хванем. Само слухове, че може да е жена. И че тя, ако изобщо е тя, вероятно е от обкръжението на Джоуи Куфаро. Носа беше първият, който можеше да я посочи поименно, но изяде канарче. Но нека да помисля още малко.
Кармен погледна към Нора.
— Значи от вас се иска да решите как да оформите федерално дело срещу Джина. Конър и страхотното филмче на ФБР казват, че е била в дома на Бърк, когато е убит, което заедно с данните за пътуванията ѝ и геолокационната информация от телефона я вкарва до живот като убийца. Това е чудесно, но не можем да ѝ повдигнем федерални обвинения без доказателство за нексус.
— Е, да — каза Нора. — Пък аз си мислех, че този проблем ще е лесният. Нека да го подъвчем още малко и ще говорим пак. А твоят проблем?
— Ей там горе е — каза Кармен и вдигна очи към тавана. — Какво да му кажа? Че показанията на Конър оневиняват Кайра? И че с тях и данните от електронното следене можем да докажем, че Джина е убила губернатора, а колегите отсреща са се издънили? И че все още не знаем дали можем да я обвиним във федерално престъпление при отсъствие на нексус?
Тя поклати глава и свали поглед от тавана.
— И какво ще направи Симпсън с тази информация? Ще каже на манхатънския главен още преди да сме готови? Ще ни каже да не ѝ повдигаме обвинения, понеже не сме готови? И нека не ставаме прекалено черногледи, но все още не знаем как е изтекла информацията, че Носа се е съгласил да ни съдейства. Симпсън беше един от малкото посветени.
— Не смятам, че трябва да го заподозрем с лека ръка — отвърна Нора. — И други хора са знаели. Съдия Уитни, онзи странен адвокат патриций, който му е приятел…
Тя се спря и погледна Бени, давайки му възможност да каже нещо. И той се възползва.
— А пък аз, какъвто съм идиот, взех, че казах това на Матю Паркър.
Кармен направи кисела физиономия.
— Знам, знам — каза Бени и вдигна длани. — Сега, като се замисля, ми се струва глупаво, но аз му имам доверие. Навремето той седеше на твоя стол, а сега представлява невинна жена, която едва се размина с осъдителната присъда. Исках да му дам знак, че при нас става нещо, което може да му бъде от помощ. Беше грешка, която си е само моя. Казах на екипа едва когато беше вече късно.
— На екипа! — възкликна Джесика. — Ами аз не съм ли от екипа, та чак сега го чувам? Пфу! — Тя се обърна към Нора със сбърчено чело. — Ти също не си счела за нужно да ми кажеш. Браво на екипа.