Кармен се намеси:
— Хайде, хайде, решавайте ги тези неща помежду си. Не искам да се занимавам и с това. Вижте, не знам откъде е изтекла информацията, но може да е и от нашия човек на последния етаж; не искам да кажа, че е корумпиран, но определено е клюкар, при това обича да си придава важност. А дори да няма лоши намерения, аз не бих му свеждала поверителна информация. Просто му нямам доверие, а това е нещо ужасно, тъй като става дума за шеф на федерална прокуратура.
Тя си пое дъх и продължи:
— На всичкото отгоре, ако отида при него, без да сме си изпипали перфектно нещата, има опасност той да провали всичко. Разбира се, ще е бесен, ако след две седмици вляза при него и му кажа, че сме готови да се явим пред голямо жури с искане да гласува процес срещу серийна убийца — тя посочи с пръст Бени, — защото ти си измислил начина да я свържем с мафията. Да не забравя, това включва и убийството на Тони Бърк и слага край на отношенията ни с манхатънската прокуратура.
Тя погледна към Нора с лукава усмивка.
— Ако не получавах седем хиляди повече годишно и нямах това канапе, щях да се замисля дали повишението в завеждащ отдел си е струвало. Е, хайде, вървете, помирете се, измислете доказателства за тоя нексус и елате пак да ме зарадвате.
Нора, Бени и Джесика вървяха по дългия коридор и мълчаха. Когато стигнаха до съседните си кабинети, Бени кимна към своя и каза:
— Какво ще кажете да направим кратко съвещание на екипа?
Влязоха, той затвори вратата — нещо, което почти никога не правеше — и се обърна към Джесика:
— Ей, съжалявам. Изложих се. — Посочи Нора и добави: — На нея не ѝ се сърди. Не ти е казала, за да не изглеждам такова лайно. Не е искала да те обиди, аз я накарах да си мълчи.
— Но въпреки това не беше хубаво от моя страна — прекъсна го Нора. — Трябваше да ти кажа, Джесика, и сега съжалявам. Ние сме екип. Това няма да се повтори.
След дълга пауза Бени погледна към Джесика и попита:
— Приятели?
— Окей — каза тя, погледна го с дяволита усмивка и добави: — Знам, че си един бруклински гадняр, който си пада по драмите, но аз мога и без тази.
Той се изсмя гръмогласно.
— Тъй, тъй! Екип сме и никакво „аз“.
— Хайде стига! — намеси се Нора. — От вас, господин Картотека, искам проблема решен до утрешното кафе.
— Слушам, госпожо — отвърна Бени.
На следващата сутрин, когато Нора и Джесика дойдоха на работа, Бени вече беше на бюрото си.
— Добро утро, Джесика, добро утро, госпожо Печена, тъкмо си мислех, че няма да ви видя повече. Време е за поредното съвещание на екипа — извика той, докато Нора влизаше в кабинета си.
Тя пусна чантата си на бюрото и отиде при тях с кафето си, купено от площада.
— Аз се пошегувах, че искам решение до тази сутрин, господин Брутал.
Той пропусна това покрай ушите си и погледна към Джесика.
— Ти нали беше казала, че държиш ръководството си в течение?
— Да, това е ФБР, рапортуваш или умираш. Така поне са ни научили.
— И те са подобаващо ентусиазирани?
— Абсолютно, и шефовете чак до ЗД-то.
Имаше предвид заместник-директора на ФБР. Нюйоркският офис беше най-големият и за разлика от повечето не се оглавяваше от специален агент, а от човек с ранг на заместник-директор.
— Добре — каза Бени. — Време е да тестваме ентусиазма им. Виж дали не можеш да ни уредиш един от техните служебни самолети. За утре сутринта. Пътуваме за Ню Мексико на гости на стар приятел. Четирима души.
33
Двумоторният Гълфстрийм G600 сякаш се издигаше вертикално, след като излетя с грохот от гражданското летище „Титърбъро“ на отсрещния бряг на Хъдсън, в Ню Джързи. Самолетът развиваше 1000 км/ч и летеше на 15 000 метра височина, така че предлагаше много по-бърз начин за придвижване до Албъкърки от „Саутуест Еърлайнс“, при това без скенери и багажни ленти. ФБР разполагаше с десетки турбовитлови самолети, които използваше за наблюдение, но само шепа турбореактивни, финансирани от Конгреса машини, главно за превозване на опасни международни престъпници, както и за безопасно пътуване на министъра на правосъдието и директора на ФБР.
Нора седеше в едно от кремавите кожени кресла, притиснала чело в огромния овален прозорец, и гледаше как Ню Йорк се отдалечава бързо, докато се скри от погледа ѝ. Двете с Джесика пътуваха сами в предния четириместен салон, седнали по посока на движението, и бяха свалили обувките си, за да вдигнат крака върху отсрещните кресла. Вратата на пилотската кабина беше затворена, а Бени беше затворил и вратата зад тях, така че бяха само двете сред меката кожа и полирания махагон. Големи монтирани на стената екрани проследяваха движението на самолета на фона на дигитално изображение на земното кълбо. Картината ту се приближаваше, за да покаже забележителностите по маршрута, ту отново се отдалечаваше до обща панорама, преди да се смени със снимка на футболния отбор „Кливланд Браунс“.