Нора и Джесика едновременно завъртяха очи нагоре.
— Ей-ей! — добави бързо Бени. — Говоря за Френчи, не за себе си. И второ — продължи той, — ще го свържем отново със сина му. Така трябва да постъпим, знам го от свой неотдавнашен опит, и се надявам и на Френчи да му допадне идеята да покаже на сина си, че е готов да извърши едно добро дело, особено когато е много трудно. Момчето е образцов гражданин, има добра работа в голяма банка. Предполагам, че ще се възмути от случващото се с Кайра и ще иска баща му да помогне.
Нора се изсмя гърлено.
— Това е абсолютно откачена идея, Бени, но може и да проработи. И е по-добра от всичко останало, с което разполагаме в момента, тоест с нищо. И така, какво правим оттук нататък?
Бени обясни, че знае къде работи синът на Френчи в Долен Манхатън, и предложи да се разходят до там с Джесика, да му кажат, че става дума за въпрос от първостепенна важност за страната. Както и че на сутринта служебен джет на ФБР ще ги откара до Ню Мексико, където той ще помогне на държавата, като убеди баща си да извърши едно добро дело.
Бяха минали два часа, откакто оставиха насаме Френчи и сина му Албърт в стаята за свиждания.
— За какво ли си говорят толкова дълго? — попита Джесика, вперила поглед в картонената си чашка с кафе от автомат.
— Чакай да ти се родят деца — отвърна Бени — и ги зарежи да се оправят сами с години, после се опитай да се сближите. В затвор за защитени свидетели. Без предизвестие. Може и на теб да ти е нужно време. Но ти препоръчвам да не правиш нищо такова. Просто бъди добър родител от първия миг.
Джесика кимна с престорена сериозност.
— Слушам!
След още един час служител на затвора почука тихо на вратата на чакалнята.
— Готов е да говори с вас.
Когато влязоха в стаята за свиждания, Френчи и синът му седяха един до друг от същата страна на масата, но всички столове изглеждаха разместени, сякаш баща и син се бяха приближавали бавно, стол по стол, един към друг.
Френчи се обърна към екипа:
— Окей, ще го направя, но не го искам тук по време на разпита. По-добре е да не знае какво съм казал на когото и да било.
— Съгласна съм — отвърна Нора. — Албърт може да седне отвън и да хапне нещо за обяд, докато ние си приказваме.
— Разбира се, че знам за нея — каза Френчи, когато всички бяха заели местата си. — Тя е хладнокръвна убийца. Много по-страшна от татко си, който сам по себе си беше свирепа мутра, между другото. Може би защото от малка ѝ беше криво, че се е родила момиче и не може да бъде пълноправен член на организацията. Не знам причината, но тя няма значение. Онова, което има значение, е, че всички хем се страхуваха от нея, хем я търсеха за най-трудните поръчки. Гамбино дори я отпускаха за временно ползване на другите фамилии както срещу заплащане, така и като услуга, за да може ония да са им задължени.
Никога не съм я срещал лично, тя си живееше във Флорида, а аз не си падам по насилието, но съм чувал много да се говори за нея. Никой от вас, федералните, не ме е питал за нея, а всичко, което знам, е от разговори с хора от подземния свят, така че не ми беше хрумвало да я спомена. Но, да, по дяволите, чувал съм много за Джина Куфаро. Изобщо не съм изненадан, че е очистила губернатора, като при това е натопила някаква мацка, нито че е пречукала Носа, за да опази себе си и мафията. Както казах, тя е хладнокръвна убийца.
В стаята настана тишина, докато Френчи не заговори отново:
— И така, след като убедихте Албърт, че аз съм някакъв американски герой, как да направя така, че да не го разочаровам?
— Не съм сигурна — отвърна Нора, — но мисля, че ще ѝ повдигнем обвинения за няколко убийства, включително това на губернатора и на… Носа…
— Тоя лайнар! — прекъсна я Френчи, после добави с усмивка: — Изпуснах се, прощавайте. Мир на праха му. Моля, продължете.
— … и после да я изправим пред купищата доказателства, които имаме за нея… повечето изобщо не са от теб, и да видим дали ще се признае за виновна, така че…
— Никога! — прекъсна я отново Френчи. — Нито сега, нито след хиляда години. Съзнавам, че се повтарям, но тя е хладнокръвна убийца с по-големи топки от повечето мъже. Което означава?
— Което означава — отвърна Нора, — че ако нещата стигнат до дело, ще трябва да те призовем като свидетел. — Когато той не отговори, тя допълни: — За последен път.
Френчи се изсмя на думите ѝ и погледна към Бени.
— Да бе, освен ако бруклинският великан не реши да разкрие истинския убиец на Кенеди.
Бени се усмихна.
— Значи ти и за Кенеди си знаел, а си мълчиш, кучи сине?