Нора се намеси, за да ги върне към темата:
— Делото ще е някъде в началото на следващата година по всяка вероятност. Шерифите ще те доведат в Ню Йорк в тайна квартира, както преди. Там ще ти е по-лесно да се виждаш с Албърт.
— Да — каза Френчи, — и това. Оценявам жеста ви да ме свържете с моето момче. Знам, че го направихте, защото сте мръсни манипулатори, но какво от това? Пак съм ви благодарен.
— Но съм длъжна да те попитам — каза Нора — каква степен на заплаха представлява Джина за Албърт, след като той научи, че си наш свидетел?
Френчи помисли малко, преди да отговори:
— Всъщност, колкото и странно да ви прозвучи, не много голяма. Трябва да разберете едно нещо: от всичко, което знам за нея, тая мацка е Коза Ностра до мозъка на костите си. Ако се беше родила мъж, сега щеше да е босът на фамилията Гамбино. За разлика от това лайно Носа тя е от старата школа, при нея всичко е въпрос на чест и игра по правилата. А едно ненарушимо правило за такива като нея е, че не се убиват мирни граждани. А Албърт е мирен гражданин. Иначе мен ще ме свитне, без да ѝ мигне окото. Ако можеше, би ме възкресила, за да ме свитне повторно. Може да е очистила губернатора, ако се е преструвал на приятел на Фамилията, а се е опитал да я прецака. Това е бизнес. Но не се тревожа за мирен гражданин като Албърт.
— Чувам какво ми казваш, Френчи — обади се Бени, — но все пак мисля да предложа на твоето момче да го включим в Програмата. Или поне да му осигурим някаква охрана.
— Оценявам, че сте помислили за това — каза Френчи. — Не искам той да се тревожи, а може би ще има интерес да се събираме по-често. А като стана въпрос за събиране, ще направите ли нещо, за да ми съкратите срока, ако се съглася да свидетелствам?
— Може би. Това е най-многото, което мога да ти кажа, ако трябва да съм честна с теб — отвърна Нора. — Ако дадеш достоверни показания, можем да поискаме от щатския съд да ти намали присъдата. Но трябва да знаеш, че отношенията ни с манхатънската прокуратура не са прекрасни, а това дело е част от проблема по причини, в които не ми се иска да навлизам. Съмнявам се, че ще проявят великодушие. Разбира се, винаги остава възможността сегашният губернатор да ти опрости част от присъдата, но това е много далечна перспектива. Доста дълъг отговор, но не можем просто да ти обещаем, че ще свършим работа.
— Както винаги — каза Френчи — оценявам откровеността ви. Но съм виждал какви зайчета вадите от шапките си вие, федералните, така че не спирам да се надявам.
— Чудесно — каза Нора и смени темата. — Сега, когато вече си имаме доверие, може ли да чуем малко подробности от това, което знаеш за Джина? От кого го знаеш, къде, кога, такива неща. Нали нямаш нищо против?
Френчи кимна и всички се захванаха за работа.
35
Главният федерален прокурор на Южната съдебна област на щата Ню Йорк Фреди Симпсън изглеждаше ядосан, че му се налага отново да провежда съвещания относно това дело.
— Мисля, че вече ти казах да се оправяте както намерите за добре — започна той, гледайки в упор Кармен Гарсия, която току-що бе приключила рапорта си.
Симпсън и Кармен седяха на червените кожени фотьойли от двете къси страни на масичката, която вече беше стъпила върху друг килим. Нора, Бени и Джесика се бяха натъпкали на двойното канапе откъм дългата ѝ страна като публика на тенис мач между двамата ръководители. Колкото и да му беше тясно обаче, Бени бе успял да се настани удобно, поставил левия си глезен върху дясното коляно така, че да се виждат кобурът му и револверът в него.
Нора беше свела очи, за да не среща гневния поглед на главния. Тоя нов килим изобщо не подхожда на гарнитурата и масичката, както онзи, краденият, мислеше си тя.
— Да, сър — отвърна Кармен, — казахте ми това, но тези нови обвинения представляват значителна крачка. Министерството на правосъдието ще се произнесе, че манхатънската прокуратура досега е съдила невинно лице. Не знаех дали няма да решите да подскажете нещо на главния ѝ прокурор, преди да се задействаме.
Погледът на Симпсън обходи стаята, като се задържа за секунда върху глезена на Бени.
— Доколкото си спомням, вие вече ги уведомихте, че са допуснали грешка.
— Да — каза Кармен, — а те… ъъъ… не проявиха интерес към онова, което имахме да им съобщим. Но, ако трябва да бъдем честни, нашата теза е станала много по-солидна от тогава. Допускам, че ще се съгласят да не завеждат ново дело срещу Кайра Бърк, ако видят нашите доказателства. Може дори да направят съвместно изявление с вас.
Думите ѝ сякаш задействаха някакво реле в Симпсън: