В стаята настана тишина.
— А аз ще вляза сам през тази врата — каза Бени. — Ако нещата се сговнят, ще го отнеса само аз. Не моля никого да рискува заедно с мен.
Последните му думи, изглежда, се харесаха на командира.
— Разбрано — кимна той. — Нека да поговоря с шефовете ни. Ще ви държим в течение.
Телефонът на Джина иззвъня пет пъти, преди по високоговорителя на Бени да се чуе сънен глас:
— Какво?
— Джина Куфаро, тук е специален агент Бени Дугън от федералната прокуратура в Манхатън. Чуваш ли ме добре?
— Да, да — каза гласът, вече поразбуден. — Какво искаш?
— Аз всъщност съм точно пред жилището ти в момента, а с мен е цялото ФБР на Маями. Имаме заповед да те арестуваме. Хората от Бюрото се канят да разбият вратата на жилището ти и да те извлекат навън. Но аз исках да ти дам няколко минути да се подготвиш и да излезеш при мен до входната врата. Да го направим като професионалисти, вместо да се получи като с някой скапан наркопласьор, когото изкарват с белезници от дома му. Какво ще кажеш?
Настъпи дълга пауза.
— Познавам те, Дугън. Ти отдавна си в играта. Права ли съм?
— Много отдавна — отвърна Бени. — Знаехме се с баща ти. Ти беше още дете.
— Така си и мислех. — Джина беше вече напълно будна. — Няма нужда от тази армия. Дай ми пет минути, да речем, десет, и ще се видим при вратата.
— И… ей! — добави Бени. — Да не се ебаваш с разни веществени доказателства, докато си вътре.
— Да бе! — отвърна Джина и затвори.
Бени погледна командира, който стоеше до него, вперил поглед в дисплея на телефона му.
— Окей? — попита Бени.
— Окей. Но в момента, в който отвори вратата, цялата става на червени точки. Опита ли се да ти посегне, умира на място.
Бени отвърна с тънка усмивка:
— Оценявам загрижеността ти. Но мисля, че всичко ще е наред.
Девет минути по-късно входната врата на Джина се открехна на няколко сантиметра, после се спря, докато тя надникна навън и видя огромния Дугън, преди да я отвори докрай. Беше с високи токчета, сив официален костюм с панталон и синя блуза, с безупречна прическа и грим, сякаш излизаше да показва имоти на купувачи. Защо жените винаги казват, че им трябва час да се приготвят?, помисли си Бени.
— Здрасти — каза той. — Целият квартал те зяпа. Какво ще кажеш да влезем вътре и да ти сложа белезниците. — Той посочи сакото на костюма ѝ. — Ще ги закопчая отпред и ще можеш да го преметнеш отгоре, за да не се виждат.
— Благодаря ти — каза Джина, докато смъкваше сакото.
Секунди по-късно Бени и една добре облечена дама, преметнала сакото си през ръцете, слязоха по стъпалата на къщата и се вмъкнаха на задната седалка на форд експлорър без отличителни знаци; зад волана беше един агент от спецгрупата, а до него на предната седалка — самият командир. Вратите се затвориха и автомобилът потегли.
— Разбираш ли правата, които току-що ти изложих? — попита Бени, след като прочете на Джина арестантските ѝ права на задната седалка.
— Да — отвърна тя. — И съм ти благодарна за любезността, но няма да кажа дума повече. — Акцентът ѝ на нюйоркско момиче беше станал отчетлив. — Искам само да говоря с адвоката си, Салваторе Бътлър.
Бени се изсмя гърлено.
— Сал е твоят човек? Трябваше да се досетя. Знаеш, че беше адвокат и на Носа, нали? Не знам как ще се чувства сега, след като ще трябва да представлява човека, сложил край на предишния му… хм, ангажимент. Но можеш да му се обадиш, докато в Бюрото ти оформят документите.
Джина не реагира на никоя от думите му, вперила поглед право напред, докато колата ги отнасяше към офиса на ФБР в Уест Палм Бийч, където щяха да ѝ вземат пръстови отпечатъци и да я снимат за досието ѝ, преди да я отведат във федералния съд.
— Сал, Бени Дугън е на телефона.
— Бени! — прогърмя гласът в слушалката, също така театрално приповдигнат, както и в съдебната зала. — Стари приятелю! Да не си закъсал пред закона? Нужна ти е качествена защита?
Бени се изсмя.
— Да пази Господ, Сал. Няма такова нещо. Сега съм в Южна Флорида. Току-що закопчах Джина Куфаро по обвинения, повдигнати от службата ми. Прочетох ѝ правата и тя каза, че иска да говори с адвоката си, тоест с теб.
— Какви са обвиненията?
— Множество убийства по поръчка на нещо, дето му викат Коза Ностра. Може би си чувал?
— Измислица на Холивуд и напористите прокурори, приятелю. И ти го знаеш. Тази тъй наречена мафея.
Бени отново се изсмя. Отработеният начин, по който Бътлър отричаше съществуването на Коза Ностра и нарочно произнасяше погрешно думата „мафия“, винаги го развеселяваше.