Тя си пое дъх и продължи:
— Твърдеше, че е феминист и застъпник за правата на жените, но впоследствие открих, че е един лъжлив безогледен хищник, стремящ се да преспи с всяка, която му паднеше подръка, с нейно съгласие или против волята ѝ. Абсолютен измамник. Честно казано, с облекчение се махнах от него, за да водя свой собствен живот тук — тя посочи с ръка кухнята около себе си, — в тази малка къща. Но внезапно умря и… край с новия ми живот. Едва ли не ме накара да съжалявам, че е мъртъв. Но не съвсем. Е, как звучи това като история?
Паркър спря да пише и вдигна глава.
— Перфектно. Точно каквото ми трябваше. Ще имам още въпроси, но сега нека да поговорим за делото.
И той ѝ разказа накратко за проучванията, които е направила тяхната консултантка по подбора на съдебно жури. Било грозна картина. Всички сякаш вече имали съставено мнение, че тя е виновна. Кайра изпусна въздух през сбърчените си устни.
— Значи все още не се е намерил потенциален съдебен заседател, който да смята, че не съм убила Тони? Всички ли вярват на глупостите, които четат в таблоидите?
— Вижте, ще се намерят заседатели — отвърна той. — В Манхатън има много хора, които не четат вестници и нямат представа какво се случва по света. Което, като гражданин, аз лично не смятам за голямо предимство, между другото. Но не се безпокоя дали ще намерим дванайсет души, които да кажат, че могат да бъдат безпристрастни и справедливи. Повече се безпокоя от доказателствата, които ще бъдат представени, и как ще реагираме на тях.
Кайра се наведе напред от старинния дървен стол, на който седеше.
— Разкажете ми.
— Ами, първо, открили са портиера. Той ви познава от години и твърди, че ви е видял да влизате и излизате от сградата по времето, когато Тони е бил убит. Записите от камерите потвърждават думите му. Нещата, които сте носили, са открити в дома ви: шалът, очилата, елегантното манто…
— Това са глупости. Всеки може да си купи шал „Ермес“.
— Да, разбира се. Остава обаче фактът, че вашата двойница, която изглежда досущ като вас, е задала верния код в асансьора, за да се качи до пентхауса.
— Много хора знаят този код. Всички служители на Тони, а и жените, които е чукал, вероятно го знаят.
— Вижте, не твърдя, че нямаме аргументи. Просто ви излагам с какво разполагат те. Няма следи от борба, значи е бил някой, когото съпругът ви е познавал. А и телефонът ви е бил изключен във времевия отрязък около смъртта му. Включил се е час след това.
— Това е някакво… — започна Кайра.
— Имат солидни доказателства относно вероятността вие да сте го убили: показанията на портиера, записите от камерите и всичко останало. Ще ни е доста трудно да ги оборим, като твърдим, че през цялото време сте били тук сама и сте чели книга. Но аз се отклоних.
— Обаче няма запис, на който тръгвам от тук, нали?
— Така е в известен смисъл — каза той. — Само някакви размазани записи на много хора, които влизат и излизат в тъмното през портите на тази странна затворена уличка. Не е ясно кои са, така че нашето алиби е доста неубедително. — Той въздъхна и продължи: — А що се отнася до мотива, там доказателства колкото щеш. Изглежда, че твърде злостно сте хулили покойника пред колегите си в Колумбийския преди преждевременната му смърт. Някои от тях са призовани за свидетели, за да разкажат с каква ненавист сте го описвали като женкар, грубиян, лъжец и негодник.
— Всичко това е вярно — отвърна Кайра, — както че съм го казала, така и че той наистина си беше женкар, грубиян, лъжец и… боклук. Но не съм го убила аз, а ако го бях направила, в никакъв случай нямаше да се оставя да ме хванат.
Паркър направи гримаса и се облегна назад, затъкна палци под тирантите си и ги изпъна напред, като плъзгаше ръцете си нагоре-надолу.