Симпсън беше наизустил репликите, представящи обобщено обвинителния акт, и ги казваше гладко, сякаш четеше от аутокю. Изражението на лицето му беше някак отнесено, а гласът безизразен. Освен това бързаше, сякаш нямаше търпение да стигне до дълго репетирания жест. Щом свърши, той пристъпи към изпълнението му и едва когато понечи да се извърне, за да посочи, си даде сметка, че не е преценил добре дали при протягането на ръката му закопчаното сако няма да изглежда прекалено изопнато на кръста и да създаде впечатление за корем. Затова импровизира, като извъртя наляво само горната половина на торса си с протегната ръка, докато главата и ханшът му останаха обърнати към фотографите. Сакото не се изопна при копчето, но позата му изглеждаше измъчена. Той остана в нея цяла минута, докато фотоапаратите щракаха — интервал от време, който не се бе сторил дълъг на пресаташето му, докато не видя Фредерик Симпсън, замръзнал неподвижно и неестествено извит на една страна в течение на шейсет секунди.
Най-после Симпсън излезе от неподвижността си и се върна на катедрата, за да даде думата на заместник-директора на ФБР, отговарящ за Ню Йорк — даровит оратор, който в типичния за службата си стил излезе далеч извън рамките на обвинителния акт, за да поднесе на медиите готови апетитни цитати за „царството на терора“ и „пандемията от убийства“ на Джина Куфаро и особено за „ликвидирането на бившия губернатор Бърк“. Кармен Гарсия също се виждаше зад катедрата, но не взе думата.
Въпросите от медиите бяха лесно предвидими.
— Значи Кайра Бърк е невинна? — извика един репортер.
— Да — каза Симпсън. — Нашият обвинителен акт сочи, че губернатор Бърк е убит от друго лице.
— А съгласувахте ли разследването си с главния прокурор на Манхатън?
Тук Симпсън погледна към катедрата и прочете дума по дума онова, което си беше написал:
— Ние поддържаме отношения на тясно сътрудничество с неговото ведомство и сме водили разговори в хода на разследването ни, но няма да навлизам в конкретиката на тези разговори.
— Ще свали ли манхатънската прокуратура обвиненията срещу Кайра?
— Това си е изцяло тяхна работа — отвърна Симпсън.
— Искате да кажете, че те ще продължат да съдят Кайра, докато вие съдите друга?
— Не казвам това. Казвам само, че всякакви въпроси относно действията им трябва да се отправят към тях. Те са отделен и самостоятелен екип от висококвалифицирани професионалисти.
Кармен Гарсия вече бе разговаряла с Анди Куон. Обади му се, за да му съобщи новината, малко след ареста на Джина във Флорида и го запозна накратко с всички доказателства, събрани от ФБР. Докато разговаряха по телефона, тя му прати по имейла компилацията от записи на охранителните камери, за да може да проследи сам движенията ѝ във вечерта на убийството на Тони Бърк.
Той не каза нищо дълго след като Кармен приключи.
— Анди, там ли си? — попита тя.
— Да, тук съм, само че се чувствам ужасно, направо страх ме хваща, като си представя какво бях на косъм да ѝ причиня.
— Не си знаел нищо от това — каза Кармен. — И ние не го знаехме, докато ти водеше делото.
— Да, но пак се чувствам като пълен кретен. Бях толкова убеден, че всичко е изпипано докрай, че Кайра Бърк е виновна. За малко щях да изпратя невинна жена в затвора. Дявол да го вземе, тръпки ме побиват.
— Хей — каза Кармен, — горе главата, накрая пак ще идеш в рая.
— Да бе, много благодаря — промърмори Анди. — Оценявам го, но… — Той не довърши мисълта си. Вместо това каза: — Ще докладвам на шефовете. Сигурен съм, че ще свалят обвиненията срещу Кайра. Ако имам нужда от още нещо, ще те уведомя.
Но преди да позвъни на висшестоящите, Анди набра друг номер.