Отсреща отговориха на първото позвъняване:
— Анди Куон, на какво дължа удоволствието?
Анди никога не можеше да каже със сигурност дали Матю Паркър говори саркастично или не.
— Здрасти, Мат — каза той. — Виж, обаждам се, за да те уведомя за някои развития по делото. Още не са публично обявени, не съм ги докладвал дори на шефовете си, но смятам, че дължа това обаждане на теб и клиентката ти.
Когато затвориха, Паркър изпрати есемес на Бени Дугън без емоджита.
„Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти!“ — гласеше текстът.
После, ухилен до уши, набра номера на Кайра. Никога повече няма да ми се налага да стъпя на Сентър Стрийт 100, мислеше си той, докато чакаше телефонът да зазвъни. Има Господ.
Не позна. Преди съдия Занис да удовлетвори „в интерес на справедливостта“ искането на манхатънската прокуратура да прекрати делото и да освободи Кайра от условията на паричната ѝ гаранция, тя държеше да ги види всичките за последно в съдебната зала.
Този път петте стъпала към входа не се сториха на Паркър толкова депресиращи. Може би това се дължеше на времето или на факта, че тълпите репортери бяха странно притихнали, едва ли не съчувствени, или може би беше израз на носталгия, откакто бе твърдо решил да се пенсионира.
Каквато и да беше причината, лъснатите чу черни обувки сякаш имаха пружини в подметките. Кайра обаче като че ли не усещаше този прилив на енергия и изостана на няколко крачки зад него, докато минаваха през проверката за сигурност и вървяха към съдебната зала. Допускам, че за нея всичко е като лош сън, каза си той.
Анди Куон вече седеше на масата на обвинението, но не погледна към тях. Съдия Занис зае мястото си с мрачно изражение. Обяви, че е получила искането на манхатънската прокуратура за прекратяване на делото.
— Но като чета член двеста и десет, алинея трийсет и пет от Наказателнопроцесуалния закон — каза тя, забола поглед в книгата пред себе си, — от мен се изисква да установя наличието на безспорно обстоятелство, че поддържането на съдебно преследване на обвиняемата по силата на съответния обвинителен акт ще съставлява нарушение на принципа на справедливостта. Господин Куон, какво точно е въпросното обстоятелство?
Анди Куон се изправи на крака.
— Госпожо съдия, новоразкрити факти установяват, че друго лице е отговорно за смъртта на господин Бърк, и то вече е обвинено в това престъпление от федералните власти. Ние се запознахме с въпросните факти и сме на мнение, че поддържането на обвиненията срещу Кайра Бърк ще съставлява именно нарушение на принципа на справедливостта.
Съдията се обърна към масата на защитата:
— Господин Паркър, имате ли да добавите нещо?
— Не, госпожо съдия — отвърна той. — Освен че сме благодарни на господин Куон за професионалното му отношение.
Съдия Занис отмести поглед встрани.
— Госпожо Бърк, станете, ако обичате. Имате ли да кажете нещо?
Кайра стана и се покашля.
— Само че се надявам всички ние да приемем това като урок, че нашата система на правосъдие е добре замислена и основана на добри намерения, но се прилага от хора, склонни да допускат грешки, което е част от човешката природа. Това беше много труден период за мен, но аз предпочитам да гледам напред и възнамерявам да посветя остатъка от живота си в служба на лишените от достъп до средствата и привилегиите, на които се радвам аз.
Докато говореше, Паркър се извърна към нея и я изгледа възхитено. Ей, моята клиентка изби рибата с това изказване.
— Благодаря ви, госпожо Бърк — каза съдия Занис. — Приветствам вашата зрялост и великодушие. От името на съдебната система, която, уверявам ви, е ангажирана с търсенето на справедливост, съжалявам за всичко, което сте преживели. Прекратявам делото срещу вас. Свободна сте да си тръгнете. Заседанието се закрива.
Когато съдия Занис излезе, Кайра отиде до Анди Куон и му подаде ръка. Той я пое и прошепна:
— Ужасно съжалявам.
— Вие сте добър прокурор — отвърна тя. — Просто се съмнявайте повече в себе си, защото всички правим грешки.
Кайра се върна при Матю Паркър, който я прегърна през рамо и я поведе към фоайето с асансьорите.
Отвън, на тротоара на Сентър Стрийт, Кайра проведе импровизирана пресконференция, на която повтори пред камерите същото, което бе казала и в съда с една допълнителна реплика:
— Скоро ще бъда отново сред вас, скъпи мои съграждани нюйоркчани, за да ви обясня как смятам най-добре да служа на народа на този велик щат.
С тези думи тя целуна бързо адвоката си по двете бузи и се качи в чакащата до бордюра кола. Представителите на медиите се разтичаха да предадат репортажите си в редакциите и Матю остана сам на тротоара. Реши да се върне пеша в кантората си, като пътьом си вземе едно кафе от Сейнт Андрюс Плаза, може би за да преживее още веднъж мислено старата слава. Толкова бързо мина всичко.