— Господин съдия, ние сме обмислили всичко доста внимателно. Доказателствата срещу госпожица Куфаро са най-вече в електронен вид и показват връзката ѝ с убийствата. А като се има предвид, че защитата на господин Бътлър най-вероятно ще бъде изградена върху тезата, че клиентката му няма нищо общо с никакви убийства, ние ще можем да представим доказателства от местопрестъпленията главно чрез съвместни декларации на страните за неоспорване на един или друг факт. След това обвинението ще се позове на ясни и недвусмислени показания на съдействащи свидетели и делото ще приключи. Всъщност очакваме то да отнеме по-малко от двайсет дни.
— Чудесно, госпожо Карлтън. На мен все пак ми звучи твърде амбициозно, но ще видим. А въпросните престъпления наказуеми ли са със смърт? Ще трябва ли да се иска смъртна присъда? Защото тогава играта става много различна.
Нора нямаше представа за каква различна игра се намеква, но реши да отговори:
— Господин съдия, моята служба вече направи запитване до Министерството на правосъдието. Както несъмнено сте прочели, сегашният президент смята, че да си защитник на живота означава наред с останалото да си против смъртното наказание. Така че очакваме доста скоро да получим отговор в смисъл, че максималното наказание ще бъде доживотен затвор без право на замяна. Следователно не очакваме нито едно от усложненията, до които би могло да доведе едно смъртно наказание.
Бътлър беше на крака.
— Господин съдия, очакваме скорошна дата за начало на процеса. Съгласен съм с госпожа Карлтън, че би трябвало да свършим бързо. Моята клиентка е невинна и е хвърлена в ареста преди започване на делото, както знаете — лишаване от свобода, което още не съм решил дали да оспоря пред Апелативния съд. Разбираемо е, че тя няма търпение всичко това да приключи. След като получа всички материали от обвинението, ще знам какви искания да подам, но бихме желали да помолим съда да определи начална дата най-късно през февруари-март. Дори още по-скоро, но си даваме сметка за усложненията, които Коледа и Нова година създават за графика на съда.
— Нямаме възражение по това, господин съдия — обади се от място Нора.
— Чудесно — отговори както винаги съдия Уитни. Погледна календара пред себе си, после каза: — Подборът на съдебните заседатели започва през втората седмица на февруари. Разбрахме ли се?
И двамата отговориха в хор:
— Да, господин съдия.
Нора отново се изправи.
— Забравих да спомена, че обвинението ще подаде искане за анонимно съдебно жури. Ще го направим своевременно.
— Чудесно. Обявявам заседанието за закрито. Позволете да се възползвам от възможността да пожелая на всички ви весела Коледа. Включително и на вас, госпожице Куфаро.
Наистина ли току-що пожела на Джина Куфаро „весела Коледа“?, помисли си Нора. Какви ги дрънка? Колелата ѝ щеше да е зад решетките.
39
За снежен човек беше абсурдно малък, но Софи не знаеше това. Бяха в задния двор на къщата в Хоубоукън, където Нора бе прекарала детството си, и бяха събрали купчинка от току-що падналия мокър сняг, колкото да направят това жалко човече. Приличаше по-скоро на безформена буца, отколкото натри отчетливи обли топки, но си имаше нос от морковче, две съчки за ръце, стафиди за очи и усмихната уста. Докато седяха на задното стълбище, гордо загледани в творението си, и пиеха горещ шоколад, Софи разсъждаваше на глас как снегът ще улесни много работата на Дядо Коледа през следващата нощ, а Нора я слушаше с цялото си внимание.
Самата тя не мислеше за работа, защото до Нова година нямаше изобщо какво да върши. Беше изпратила на Бътлър всички доказателства по делото, подала бе в съда искането си за анонимно жури и бе уведомила съдията и защитата, че Министерството на правосъдието бързо е одобрило молбата им да не искат смъртно наказание — нещо, което никой манхатънски съд и бездруго нямаше да постанови. Беше ѝ приятно на тази Коледа да мисли само за семейството си.
И тя наистина мислеше за него — непрекъснато, включително сега, на тези стъпала. За пръв път в живота на Софи Ник щеше да доведе друга жена, неговата годеница, за да отпразнуват заедно Коледа. Още по-странно ѝ се струваше, че през седмицата след Коледа Ник и Вики ще отведат Софи в Кънектикът, за да я запознаят с родителите на Вики. Разстоянието до там беше едва деветдесет минути с кола, но самата мисъл предизвикваше у Нора тъпа болка в гърдите. Животът и на трима им щеше да се промени, а Нора не обичаше промените.